Отче Иване, как ще посрещнете Бъдни вечер и Коледа във вашия приют?
На Бъдни вечер сядаме всички на една малка ниска масичка, шамия или паралия й казват по нашия край. Мястото го нагласяме, както е казано в народната традиция. Наоколо слагаме слама, за да напомня за яслата, в която се е родил Господ. На масата има пита, постния манджи, плодове и жито. Четем молитва, тя е по-дълга и тържествена, а ако някой иска да си каже неговата молитва, си я казва. Прекадяваме храната. После, понеже са много хората, сядаме на другите маси, на които вече е сервирано. За децата има късмети – на едни се падат кравите, на друг козичките, на трети паричките – ей, така. На сутринта имаме служба, литургия. Започва в осем часа и продължава докъм единайсет. Който се причестява, минава през това и после вече, тъй като вече сме заклали прасето, палим камината, печем и ядем.
Вярно ли е, че се грижите и за други хора извън приюта?
В Якимово също има към 80 души с 45 деца. Там им закарах десет прасета, след това още пет, така че във всяка къща да има по едно прасе, да си посрещнат Коледа. Селото е на 170 км от тук, към Монтана. Не е лесно, да се ходи до там. Там отидоха хората, които не мога да приема в дома в Нови Хан, защото тук вече няма място. Общо сме към 200 души. В Якимово са 80 души, а в Нови Хан 120.
Как се справяте с толкова хора?
С Божията помощ и с Божието благословение, справяме се. С помощта на хората, на дарителите, ние можем да съществуваме. Успявамеда оцеляваме.
Не намерихте ли някой сподвижник, свещеник, който да ви помага?
Засега не мога да намеря човек, който да поеме работата и да ме отменя. Не се е явил никой, нито когато започнах да вдигам дом за сираци, нито когато реших да възстановявам манастир. Не смеят, защото то това не е лесна работа. На мен не ми тежи, но е много отговорно. Толкова много хора се събират. Трябва да ги нахраниш, да им дадеш подслон. Но и възпитанието е много важно. Учението е важно. Затова, когато се хваща с подобно начинание, човек трябва да се откаже от много неща. Няма свободно време за себе си, абсолютно за нищо. Трябва да се отречеш от всичко лично за себе си, за да можеш да водиш тази работа. Аз живея при тях, ако ходех отвреме на време да ги виждам, щеше да стане съвсем друго. Щеше да стане анархия.
Връщате ли хора?
В последните два месеца, всеки ден ми се обаждат по телефона за бездомни, за нещастни, за останали без препитание. Непрекъснато връщам хора. При мен всичко се пръска, няма къде да ги сложа. Искам да помогна, но няма начин. Няма как да се разтегли.
Оправиха ли се нещата със сградата, която беше незаконно построена?
Всичко ще се оправи. Чакаме да съберем парите, да започнем да строим общежитието.
А имате ли достатъчно дарения, за да поддържате дома? Кризата не е намалила желаещите да даряват?
За строителството, даренията се слаба работа. Няма средства. Не можем да започнем. Дано след Нова година, малко се поотпушат нещата. Очевидно край на света няма да има сега, така че трябва да се стягаме за догодина.
Е, църквата не ви ли помага? Тя е голяма организация.
Абе, тя е голяма организация, ама напоследък е много обедняла. Щом не могат да плащат на свещениците заплатите, какво да говорим. Не е добре църквата. Тя трябва да си стъпи на краката. Ама няма да стане без участието на държавата. Държавата трябва да подаде ръка на църквата, ако искаме да има държава. Защото там, където няма църква, няма и държава. Затова държавата трябва да помага. Тогава ще има повече свещеници, армията на църквата ще е е по-голяма и тя ще е по-силна. Трябва във всяко село да има свещеник, а не един на десет села. Едно време е имало големи села и с по двама свещеници и е било добре, защото моралът е бил на ниво.
То сега няма смисъл да говорим за морал, защото няма такова нещо. Може даже след време и да се забрави, че е имало такова понятие. Няма ли вяра в Бога, нищо не е на добре.
Какво ще пожелаете за Коледа на хората и на себе си?
Искам първо да благодаря на всички, които ни подкрепят и ни помагат. А на всички хора, на всички българи, независимо,от какъв етнос са, им желая щастливо посрещане на Коледните и Новогодишните празници. Да има любов в семействата, да има мир и спокойствие и Бог да ги дарява, през следващата година да са по-добре, така че да излязат от грижата. И най-вече пожелавам на всички да си подадат ръка едни на друг, да си помагат, щото иначе няма да излезем от кризата. Трябва сами да си помогнем, ако чакаме някой да ни подава по нещо, няма да стане. Трябва и да си простим греховете, никой на никого да не сърди и никой на никого да не завижда. Ей това им пожелавам на всички. А пък това, което пожелавам на хората, нека да ме стигне и мене, затова на себе си не пожелавам нищо.
