Отец Боян Саръев освети новооткритата раннохристиянска катедрала на Перперикон, на която археолози попаднаха през последните три месеца. Това стана в присъствието на стотици кърджалийци и посетители от страната и чужбина.
„Присъстваме на изключително вълнуващ ритуал, защото тук са корените на християнството не само в Родопите, но и по български земи. Като знаем, че на това място са служили със свещен трепет нашите праотци, това усещане не може да не ни вълнува”, каза отец Саръев. Той подчерта, че разкритията на археолозите идват да подчертаят, че традицията не е прекъсвана и слава Богу, защото благодарение на това се е запазило християнството през вековете на робството в тази част на планината. По думите на отеца вярата е вродено чувство у човека, тя никога няма да пресекне, макар, че понякога се приглушава.
„Новооткритата църква в Южното подградие на Скалния град окончателно, според нас, е дълга 34 метра, а 14 метра широка. Базиликата е построена през втората половина на 5 век и с абсолютна сигурност е епископска катедрала”, каза проф. Николай Овчаров, ръководител на проучванията. По думите му затова говорят синтрона, както и постамента на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите проповеди. Трикорабната базилика е с притвор и атриум – двор, задължителен за раннохристиянските църкви. Засега са открити следи от осем колони в него. Дворът е мястото, в което вярващите са влизали и са причастявали преди началото на службата. В този си вид базиликата е продължила да съществува около два века, след което е изоставена или западнала.
„През 9 век е превърната в еднокорабна базилика. Въпреки това нейната дължина пак остава около 22 метра и със сигурност е изпълнявала функциите на епископска катедрала”, допълни още професорът. Освен монументалната украса тя е била и стенописана. В църквата са намерени и парченца от цветна мазилка, датирана към 5 век. По думите на Овчаров църквата на Перперикон от V век е с 10 метра по-голяма от старата митрополия в Несебър.
С разкриването на базиликата се доказва вече и по археологически път, че Перперикон е голям епископски център през V век. Зидовете на постройката са дебели над 1 метър. Зидарията е суха, изградена от добре оформени каменни блокове. Подът е покрит каменни и с керамични плочи.
„Това е важно, защото ние отдавна знаем, че Перперикон е бил епископски център по документи, но сега имаме и археологическо потвърждение. Ранната църква е със сто процента най-голямата древна антична църква в Родопите, след нея остават тези, открити край Ракитово и Гела”, подчерта ученият. Той допълни, че раннохристиянската базилика, открита на Перперикон, е съпоставима с църкви от този период по българските земи като „Св. София“ в столицата, базилика в Пловдив и др.
Овчаров изказа хипотезата, че през периода 5-7 век Скалният град е център на епископия в Родопите, описана в псевдо – епифаниевия списък на епархиите във Византийската империя. Овчаров уточни, че следващата година проучванията в тази част ще продължат. Предположенията са, че в близост навярно има кръщелна /баптистерий/ и други сгради.
В заключение проф. Николай Овчаров коментира, че през това лято практически са приключили с разкопките на Акропола, от където са излезли огромни сгради, много добре запазени – до два метра. Туристите вече могат да се движат по автентичните улици, без да се налага да се качват по скалите. Те ще могат също да излизат през Северната порта, която също вече е напълно разкрита.
„Така Акрополът на Перперикон е напълно разкрит и от научна, и от туристическа гледна точка. Източната му част може да се експонира в автентичния му вид”, каза археологът.
Интересът тази година към Перперикон е огромн, като само през последните четири почивни дни комплексът е посетен от няколко хиляди души.
