
60-годишният свещеник Васил Котев от село Илинденци не крие слабостта си към виното – напитката на боговете. Но силата му не е да го пие, а да отглежда грозде, да произвежда течен еликсир и да го споделя с роднини, приятели, близки и гости. За божия служител никога не е имало дилема къде е истината. В Бог или във виното? Църквата или лозето? Библията или мотиката? „Църквата и библията са на първо място, в тях е вярата, всичко друго е далеч назад. Но истината е и в Бог, и във виното. Защото Бог е любов, а виното се прави с много любов”, твърди божият служител.
Отец Васил дълги години се отдава на духовното учение. Не престава да калява характера си, да върви смело по пътя към вярата. Не се плаши от никакви препятствия, за да стане наместник на Бог в храма. Отадвна е разбрал, че най-важно за него е да помагаш на миряните да намерят верния път, да намерят упование в Господ. Но много по-рано Васил научил, че няма по-хубаво питие от червения еликсир Само вярата и виното могат да излекуват човешката душа, казва с усмивка божият служител. Тя се лекува най-добре с вяра, но някои я церят с напитката на боговете. Отчето служи в храмовете в селата Микрево, Каменица, Горна Крушица, Драката и Кърпелево. Първата му и най-важна мисия е църквата.
“Аз съм първо свещеник. Най-важно е да служа честно, почтено и смирено в църквата. После е всичко останало, включително произвеждането на грозде и вино”, изповядва Васил Котев. Признава, че за него мотиката е далеч по-тежка от Библията. Най-ценната книга на християнството е в сърцето му. Без нея не може, без мотиката може. “Но лозето не ще само молитва, иска и работа. Затова от църквата тичам на нивата. Лозето се гледа с много любов, но и с доста труд”, твърди свещеникът.
В отглеждането на 30-те декара лозови ласиви му помагат не само близките, но и наемни работници. Трудно е, но не се жалва. Сърце не му дава да зареже дори и метър от лозовите си насаждения. Пет декара са засадени с царицата на бялото грозде – керацудата. Този сорт вирее само в региона. Като мляко е, много е пивко, но много лъже, обяснява Котев. Не го смущава фактът, че прави качествени вино и ракия. Той е обикновен работници в полето, когато не е в църквата, точно като Светите Апостоли, които били хора на труда. В работата няма нищо лошо, а Бог е навсякъде – и в нивата, и в лозето, и във виното. Господ благословил виното, а делвите с вода са станали с червен еликсир. Затова то е истинското питие. Но никой не бива да прекалява с употребата му. Особено това важи за свещениците.
„Смятам, че пиян поп на мига трябва да се разпопи. Абсурд е човек в расо да влезе почерпен в храма, това е светотаство, не се прощава такова нещо. Затова се пие с мярка”, споделя божият служител. Който сбърка, да хвърля расото и да се занимава с нещо друго, вярата не търпи подобни своеволия и човешки слабости. Но не е грях да имаш слабост към лозето, гроздето и виното. Защото и поповете са хора, нищо човешко не им е чуждо. Но тяхното призвание е да служат на Бога и на народа си.
Тази година отец Васил дал и молитва, и мотика на своите лозя. Но нямало добър добив. Колкото–толкова. Все е дар от Бога и трябва да се приема като благодат. Майсторът на виното и ракията изкарал хубави гроздови напитки. Васил Котев и съпругата му са собственици и на Къща за гости в Илинденци, вдигнали я до своята. Приемат в нея наши и чужди туристи. И ги черпят с прочутата керацуда, разбира се. „Нама как да знам всички чужди езици, но с помощта на течния елексир намираме общ език. Обожават нашето вино, купуват си и за вкъщи. Посрещаме ги подобаващо, направил съм механа, а до нея е избата. Всеки си избира какво да пие – бяло или червено вино, ракийка. Винцето ни сближава и сгрява”, разказва отчето. Чуждите гости замезват най-често със сирене и кашкавал, българско производство. Имат късмет да пийват и керацуда, защото сортът издържал на сушата и сега се лее щедро в дома на божия служител. Година откарва, година докарва, обработваме земята, но отгоре щом не ни се помага, нищо не става, разкрива свещеникът. Често се налага да обяснява на гостите си от чужбина как се приготвя качествено вино. Не крие от никой своята технология. Приказките са на терасата на третия етаж, от която селото се вижда като на длан.
„Радват се на хубавото вино, на природата и се чувстват прекрасно. Няма по-хпиятно усещане от това, че си доставил щастие на околните”, разказва отец Васил. Той дава уроци и на тези чужденци, които са се заселили в Илинденци и правят опити да станат добри винари. В началото със собствени сили съпрузите Дарел и Каръл от Великобритания успявали да направят…оцет. Затова се принудили да потърсят помощ от свещеника. И вече 2 години се радват на прекрасно градусово питие от грозде и се чувстват като в рая. Колкото повече качествено вино има по света, толкова по-усмихнати и доволни ще са хората. Вярата е спасението за душата, тя е пътят и смисълът. Без нея се лутаме в безпътица, грешим по-често, по-лесно ставаме жертва на изкушенията. „Затова лозето мога да зарежа, но вярата и миряните никога. Смисълът на моя живот е да служа на Бога и народа. Без вяра нито един народ няма бъдеще. А виното само подслажда живота ни”, допълва отец Васил от село Илинденци.









