Археолози, изучаващи акваторията на Бургаския залив, откриха това лято най-голямото до момента стъклено съкровище по нашето Черноморие. Луксозните вещи са били намерени близо до нос Чироза, край рибарското селище Ченгене скеле.
Сред находките от морското дъно са десетки части от стъклени съдове с изключително високо качество. Учените предполагат, че те са били произведени през 17 в. в Италия. Засега хипотезата е, че ценните предмети са били превозвани с плавателен съд, който е претърпял корабокрушение и е потънал близо до нос Чироза.
Археолозите се надяват проучванията под вода да продължат, за да се локализира и самият кораб, в който навярно има още останала стока.
"Проучени са само 3-4 % от територията в залива Ченгене скеле. Очакваме още интересни находки. Ще продължим да помагаме на археолозите финансово и логистично.”, обеща кметът на Бургас Димитър Николов. Предвижда се откритите до момента артефакти да бъдат експонирани в рибарското селище, където в момента се изгражда модерен етнографски комплекс. Друга част ще бъдат подредени в бургаския кв. "Крайморие".
„Имаме съмнение, че част от интересните находки от залива Ченгене скеле вече са извадени от водолази назад през годините. Затова призовавам хората, които държат такива предмети в домовете си, да ги върнат в музея, за да направим една внушителна експозиция. Заявявам официално, че Община Бургас ще осигури средства за тяхното откупуване", допълни градоначалникът.
Всеки, който има в дома си подобни артефакти, може да се обърне към директора на Регионалния исторически музей в Бургас Милен Николов.
От своя страна археолозите, водили разкопките край нос Чироза това лято – проф. Иван Христов, д-р Найден Прахов и Милен Николов, обясниха, че освен стъклените предмети, има още няколкостотин находки, които ще попълнят фонда на РИМ – Бургас.
През месец юли завърши първият етап от разкопките на укрепен елинистически обект от II-I в. пр. Хр., разположен на нос Чироза. Укреплението е имало площ от 800 кв. м. и е било защитавано от каменна стена и голям ров с дълбочина 1.3 м. и широчина близо 4 м.
Обектът е датиран благодарение на открития там керамичен материал. При 260 обработени керамични фрагмента, 40 % са от тракийска керамика – съдове, работени на ръка, с пластична украса и излъскана повърхност. Останалите фрагменти са от амфори, дъна и стени на местни и вносни купи, червенолакова керамика с релефна украса. Сигурен маркер за датиране на обекта са дръжките, дъната от коски амфори (от остров Кос) и керамичните фрагменти с предполагаем произход от района на древен Пергам.
Учените имат основание да смятат, че на нос Чироза е бил изграден поредният късноелинистически укрепен център, синхронен с вече известните такива при гр. Приморско (м. Фармакида), с. Синеморец, с. Бродилово и с. Извор. Съществува вероятност обаче тесният зид и ровът да са маркирали теменоса на крайморско светилище.
В акваторията на носа проф. Иван Христов локализира античен обект, представен от разнородни материали с широка датировка.
Това лято Общината осигури средства за комплексно проучване на обектите както под вода, така и на сушата.
В резултат са открити археологически структури и находки на площ от 2 декара, които са картирани. Същевременно са извършени и геофизични проучвания и батиметрично заснемане на морското дъно, благодарение на подкрепата на Центъра за подводна археология – гр. Созопол.
В проучванията взеха участие водолази от Центъра за подводна археология и Общински водолазен център – гр. Созопол, инж. Кирил Велковски, д-р Богдан Проданов от Институт за океанология във Варна, д-р Милен Николов – РИМ Бургас.
От проведените подводни огледи и геофизични изследвания могат да бъдат направени следните предварителни заключения:
* Върху подводна тераса, развиваща се източно от нос Чироза на дълбочина до 4 метра, са локализирани няколко разсипи от камъни. Водолазният екип успя да заснеме множество обработени каменни блокове с различна големина и форма. Прави впечатление откриването на голям брой фрагменти от гръцка строителна керамика (солени и калиптери), римски тегули и имбрекси, както и някои цели късноантични керемиди. При подводните огледи водолазният екип успя да събере от морското дъно около 100 керамични фрагмента, половин каменен гръцки щок от котва, каменна бойна топка, няколко сравнително добре запазени амфори.
* На този етап на подводните проучвания се предполага, че обектът в подножието на нос Чироза е обхващал площ от 2000 квадратни метра.
Представените подводни проучвания през 2020 г. се явяват вторите в района само за една година. В периода 17-23.02.2020 г. екип под ръководството на д-р Найден Прахов проведе геофизично сканиране и 2 водолазни огледа в района на Рибарското пристанище в залива Ченгене скеле и при о. Св. Анастасия.
В средата на август започнаха и същинските подводни разкопки на подводния обект, финансирани изцяло от Община Бургас. Те се ръководят от проф. Иван Христов и д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към Министерството на културата и гл. ас. в НАИМ-БАН.
