Продължават археологическите разкопки на кастела Состра от екип на доц. Иван Христов и опитите за консервиране и съхраняване на откритите паметници
Тазгодишната археологическа експедиция на Националния исторически музей с ръководител доц. д-р Иван Христов в римския кастел Состра край Троян се увенча с интересна находка.
Това е римска милиарна колона с височина 2,20 м., върху която на 19 реда е изсечен официален надпис в чест на император Филип І Араб и неговия син. Надписът се датира, според епиграфа Николай Шаранков от 244 г. В него се поменава и името на провинциалния управител Прастина Месалинус. Поводът за издигането на колоната може да е било преминаването на Филип през Балканите на път за Рим през лятото на 244 г. (не е изключена възможността владетелят да е посетил Состра) или пък обявяването на Филип Млади за Цезар.
„Този камък е важен понеже последните 40 години не е излизала такава колона. Това е официален надпис на определен владетел и за първи път такъв паметник излиза в реална среда“, каза доц. Христов. Милиарните колони са имали за цел да изразят почит към властимащите, а не толкова да се посочват разстояния. Дори е имало отбивки от трасетата на главните пътища, специално направени алеи, по които пътуващите минават, за да почетат властимащите.
В най-долния край на надписа се отбелязва разстоянието 1 римска миля от кастела до откритата преди две години от доц. Иван Христов римска станция (преториум), в близост до мястото на разкопките. Новооткритият епиграфски паметник е третият в „колекцията“ на доц. Христов. В периода 2000 – 2016 г. на Состра са открити цялостно запазени постаменти за статуи на римските императори Антонин Пий (146 г.) и Галиен (254 г.). Те заедно с новия паметник са сред най-ценните находки в лапидариума на Троянския музей за занаятите, който се намира в централната градска част.
Римската милиарна колона е поредно доказателство, че Троян освен една богата възрожденска история има една много по-стара история, с която може да се гордеем, каза доц. Христов. Проучванията на Состра досега сочат, че има много мащабни строителни действия в долината на Осъм, изграждане на три платна в рамките на 300 години. „Уточнили сме параметрите на римския път, имаме десетки линейни метра на една наистина римска магистрала, широк път 7 м, с осовата линия, с банкетите, с прекрасно запазена настилка, която е нова атракция за Состра, каза доц. Христов.
Община Троян подпомага с 15 000 лева от бюджета провеждането на археологическата експедиция. Идеята е да се проучи обширен общински парцел ( на площ от 7-8 декара), разположен източно от главната порта на кастела Состра с излаз към шосето Ловеч – Троян. Общината е предвидила средства за благоустрояване на терена, за обособяване на паркоместа . Предвидената сума в бюджета е 23 700 лева. Идеята е да се изгради временен паркинг с трошен камък на площ от около 1000 кв. м, който ще осъществи по-добър достъп на хората, които искат да посетят Состра.
За първи път Община Троян е предвидила в своя бюджет средства за изготвяне на проекти за консервация и адаптиране на римските старини, които също ще бъдат подложени на съгласуване от страна на културното министерство. „Имаме намерение да подготвим проект, с който да кандидатстваме за финансираме по шеста приоритетна ос на ОП „Региони в растеж“, каза Донка Михайлова, кмет на община Троян. Тя посочи, че специфичното в програмата е, че финансирането ще бъде допустимо само за публично-частни партньорства.
За периода 2006 – 2015 в ареала на комплекса Состра са намерени 655 движими културни ценности, които са предоставени на Музея на народните занаяти и приложните изкуства в Троян, каза директорът Елеонора Авджиева. Това са оловни, бронзови, железни предмети, вещи от благородни метали, каменна пластика, керамика, стъкло, 390 монети. Музеят разполага вече и с две разработки на предмети с търговско предназначение, чиито първообраз са движими културни ценности.
Един от най-красивите предмети е медальон – камея от трети век, открит в некропола на Состра и тракийски конник, открит през 2013 г. в светилище на тракийския конник в римския кастел. И двете уникални находки са изработени като предмети с търговско предназначение под форма на магнити. Те са дело на художника Даниел Кисьов, който работи в ателието си в Добродан. Освен пълноценната обработка на материалите и съхранението им се стремим да развием сувенирна дейност и се надявам, че и по този начин представяме културното наследство на Троянския край, каза Авджиева.
