Зам.- областният управител Атанас Терзиев оспори решение на Общинския съвет, взето на сесията през февруари. Оспорването спира изпълнението на решението. В съответствие с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията ще се сезира и Административен съд – Бургас.
Препис от заповедта се връчва на председателя на Общински съвет – Бургас и кмета на Община Бургас. Решението е свързано с промени в Наредбата за опазване на обществения ред на територията на общината, с които се забрани извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите, без тяхното изрично съгласие. Освен това се забрани и извършването на религиозна агитация по улиците посредством раздаването на безплатни печатни материали, като брошури, книги, дипляни. Предложението беше на НФСБ и беше прието с 34 гласа “за”, “против” – 0 и трима “въздържали се”.
При извършената проверка за законосъобразност на промените в Наредбата, според чл. 31 от Закона за администрацията е установено, че решението е незаконосъобразно. Освен това дни след приемането му, на 11-ти март, Свидетелите на Йехова изпратиха жалба до дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет, омбудсмана на Републиката, областния управител, ОбС, кмета на Община Бургас.
В подкрепа на спиране на решението е становището на Емил Велинов – директор на Дирекция “Вероизповедания” към МС. В него изрично се дава тълкувание на правото на вероизповедание, какво включва то и как се упражнява съгласно Закона за вероизповеданията: “Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя, проповядва и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Един от начините на упражняване на правото на вероизповедание е възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други. Съгласно Закона за вероизповеданията, религиозните институции и общности могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове. Тези религиозни институции и общности могат да проповядват или преподават една религия или вяра в места, подходящи, според тях, за тази цел. Правото на вероизповедание така, както е описано no-горе, може да се упражнява от всеки, доколкото това не нарушава националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, както и правата и свободите на други лица”.
Изразява се становище, че изпълнението на решението трябва да бъде спряно и отнесено като незаконосъобразно в съда. От писмото на директора става ясно още, че е недопустимо да се прави опит Наредба на Общинския съвет да променя формите на вероизповедание. Като допълнителен аргумент се сочи и липсата на изрично овластяване в Закона за местното самоуправление и местната администрация на Общинския съвет да регулира отношения в сферата на вероизповеданията, поради което “счита, че е недопустимо това ограничение на правомощията да бъде заобикаляно като норми в тази посока бъдат вкарвани в Наредба за обществения ред”. Изтьква се още, че под правото да се проповядва една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите, законодателят е визирал единствено религиозни институции, регистрирани и вписани в регистъра на СГС. Като аргумент се сочи и нормата на чл. 13 от Конституцията на Република България, която прогласява, че вероизповеданията са свободни, а религиозните институции – отделени от държавата.
