Доц. д-р Цветан Минчев е началник на отделението по Гръдна хирургия в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда. През ръцете му са минали хиляди пациенти, на които е помогнал. Заедно с екипа си той прави първата у нас операция за имплантиране на трахея. Животоспасяващата интервенция е уникална в света по обем и сложност. За тази операция доц. д-р Минчев получава наградата "Лекар на годината" за иновации в медицината. Пред Kmeta.bg медикът разказва какви са рисковите фактори и начинът за лечение на рака на белия дроб.
– Доцент Минчев, зачестяват белодробните заболявания през последните години, и конкретно увеличават ли се пациентите с рак на белия дроб? Кои са най-рисковите групи хора?
– Белодробните заболявания си вървят в една поредица, при която няма някаква рязка прогресия. Конкретно за рака на белия дроб обаче прави впечатление, че се открива все повече сред млади жени, непушачки. Това е доста особено. Те имат специфични мутации най-често на гените. При тях е по-особено лечението – като операции, като химеотерапия, като менажиране на тези пациентки. Рак на белия дроб често се появява и при мъже, които са спрели да пушат преди 2-3 години. Като цяло за другите групи пациенти честотата на това заболяване не се е променила, нито има промени във възрастовите категории, които то обхваща.
– Кои са най-рисковите фактори за появата на рак на белия дроб – тютюнопушенето или генетичната предразположеност?
– На първо място е тютюнопушенето, а след това идва и генетичната предразположеност.
– Ракът на белия дроб не е болест, която има ясни симптоми, поне в началото. За какво трябва да следи всеки един от нас?
– Много има писано по въпроса, но най-важният симптом, който трябва да следят пушачите, а и непушачите, е промяна на характера на кашлицата. На това обикновено не се обръща внимание. Т.е. ако при един пушач се смени нещо в неговата кашлица или почувства някакъв дискомфорт, или се увеличава секрецията от трахеобронхиалното дърво, трябва да се обърне към лекар и веднага да се направи дори и нискодозов скенер, което е най-точното скринингово изследване при такива пациенти.
– Може ли човек, при който е отстранена едната половина от белия дроб, да води нормален живот? Как се променя качеството на живота в такива случаи?
– Зависи какво е било качеството преди това. Ако е имал много високо качеството на живота и махнем един дишащ бял дроб с рак, естествено, че ще има влошаване. Но то не е до такава степен, че да го превърне в дихателен инвалид. Много внимателно преценяваме при всеки пациент какво ще остане като дихателни функции след операция, за да не го превръщаме в тежък дихателен инвалид.
– Белият дроб като орган може ли да се регенерира?
– Никак. Може да се преразтегне, да се раздуе, донякъде си увеличава обема, но не и функционалността.
– Вие сте един от радетелите на идеята в България да се извършват белодробни трансплантации. Защо това не се случва? Какво пречи?
– Министерството. Там имат други виждания по въпроса, така че засега това не може да стане. Нужна е държавна политика, защото това са скъпи операции, които трябва да са държавно финансирани. В момента вниманието е насочено към други болници. Засега този въпрос отпада, но ние пак си движим програмата и правим това, което трябва да бъде направено.
– А имаме ли достатъчно подготвени специалисти, които да извършват такива операции?
– Има, разбира се. Имаме цял екип от кардиохирурзи, гръдни хирурзи, пулмолози, терапевти, физиотерапевти, реаниматори, които са абсолютно готови да поемат най-сериозните работи по такива пациенти. Проблемът не е в кадрите, а във финансирането.
– Вие работите в една от най-големите болници в страната, колко операции на рак на белия дроб правите средно годишно?
– Средно годишно правим около 500 белодробни резекции, от които около 80% са видеоасистирани и миниинвазивни. Диагностични правим пак горе-долу толкова. Общият обем на операциите е около 1000 – 1200 на година. Работим с един много малък и спретнат екип, който е много ефективен.
– За Вашия дългогодишен опит през ръцете Ви са минали хиляди пациенти, но има ли операция, която няма да забравите?
– Много такива операции има. Една от тях стои като табло със снимки на стената в кабинета. Това е първата ми операция, която е правена през 2013 г., за рак на белия дроб при пациент с инфилтрация на карината – на раздела между левия и десния бял дроб. Тя беше направена с машина за екстракорпорално кръвообращение – една много сложна реконструктивна операция. След това направих още 15 такива, но първата не се забравя.
– А най-сложната операция?
– Трудно е да се каже, коя е най-сложната. Много сложни са реконструктивните операции на трахеята. Те са изключително сложни и като структура, и като екипи, които работят по пациента, защото е мултиекипна работата. Гледането след това на тези пациенти е също сложно.
