От понеделник официално България отново ще е затворена!
Здравният министър проф. Костадин Ангелов не пожела да използва думата „локдаун“, но за всички е ясно, че разходка в парка остана единственото, което може да ни накара да се чувстваме свободни. Молове, фитнеси, заведения, училища и какво ли още не захлопват врати. От гледна точка на здравеопазването – всичко е правилно, дори закъсняло. Но кому беше нужно изобщо да се отварят? Затворените бизнеси копаят дъното още по-дълбоко заради преждевременното отваряне, някои фирми със сигурност ще фалират. Тук не става въпрос, че не трябваше изобщо заведенията да отварят при растящи случаи със заразени, а че въпросните служители отдавна трябваше по някакъв начин да бъдат компенсирани подобаващо. Ученици не знаят къде се намират, дали ще седнат пред компютъра или ще нарамват раниците към училището.
Моментът, в който министър Ангелов със сигурност беше искрен бе при отговора – „Не знам“, когато бе поставен въпроса, дали това ще е последният локдаун. Здравният министър „успокои“ всички, да не се притесняват. Нищо, че има хора с поставена първа доза, които са в неведение какво ще следва от тук нататък със стратегията за ваксинация, която е всичко друго, но не и ефективна до момента. „Не ме карайте да взимам политически решения“, бе отговорът му, който шокира народа на въпрос за лекарството „Ивермектин“. Този медикамент вече се използва в редица държави по света за справяне с коронавируса. Но тук при нас е важно друго – сбъркана стратегия за ваксинация, неадекватни за ситуацията решения, отваряме – затваряме, всичко се струпва на гърба на народа. Или както гласи българската поговорка – "На чужд гръб и сто тояги са малко". И докога така?
