Община Варна смята да превърне средновековния княжески манастир в местността Караач теке в туристическа атракция. По идея на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и кмета на града Иван Портних се подготвя проект за реставрация на светата обител и за включването й в поклоннически маршрут.
Това стана ясно на заседание на постоянната общинска комисия „Собственост и стопанство“, която даде съгласие общината да приеме от държавата раннохристиянския комплекс. Местната управа иска да получи културната ценност с национално значение, която сега е недостъпна за туристи, за безвъзмездно управление за срок от 10 години.
Манастирският комплекс се намира в чертите на града, над кв. „Възраждане“. Строен е в края на IX век и е уникален по своята планова схема и размери, без паралел в българската и византийската строителна традиция. Имал е размерите на царските дворци в Плиска и Преслав и дори е бил по-голям от този в Константинопол – над 10 дка. Развивал е огромна книжовна дейност, бил е център на българската духовност. В него са работили учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий.
Откривател на светата обител е Карел Шкорпил – бащата на българската археология, който прави първите проучвания през 1921 г. Той изказва предположението, че ктитор е княз Борис I – покръстителя на българите. През 1995 г. разкопките са възобновени от проф. Казимир Попконстантинов, доц. Росина Костова и проф. Валентин Плетньов.
В комплекса археолозите са открили голяма манастирска черква и огромна кула с параклис, огромен скрипториум на площ от 400 кв.м, библиотека, училище, монашески общежития, както и олтарна маса, ковашка работилница, български, сръбски, византийски, турски и венециански монети.
