В Кюстендил още не е отшумял Празникът на плодородието, правен за 10-и пореден път под мотото "Всичко, що земята е родила". Както Kmeta.bg писа за форума, десетки земеделски производители, кметства, читалища, даже детски градини и училища се включиха в конкурса за най-добре аранжирана маса с плодове. 450 грама беше най-голямата ябълка на Празника на плодородието. Призовете са раздадени, а мнозина кюстендилци роптаят: "какъв ти празник, като за втора година изобщо не става дума за плодородие в региона". Студ и мраз през пролетта съсипаха реколтата. Преди дни земеделският министър обяви, че за измръзналите плодове ДФ "Земеделие" ще изплати по 200 лева на декар. В Кюстендилско 36 производители ще бъдат обезщетени. За тежката ситуация с овощарството в района разговаряме с шефа на института по земеделие проф. Димитър Домозетов.
– Проф. Домозетов, 2017 г. изобщо не беше щедра към земеделските производители в Кюстенидлско. Каква е реалната ситуация?
– 2017 г. е една от най-трудните въобще откакто поне аз се зная. През миналата година имаше един студ от -6 градуса, но тук-таме останаха плодове. Докато тази година на 7 януари осъмнахме при -29,5 градуса. И още тогава това даде отражение върху продукцията. Плодните пъпки на черешите още тогава бяха измръзнали. При кайсията, прасковата – също. Така, че този голям студ нанесе първата щета. И за капак на всичко на 22 април осъмнахме при -3,6 градуса, което си е в зоната на мраза. На 24 април осъмнахме при -6 градуса, а за капак на 25 април -5 градуса. С това плодовата продукция в голамата част на Кюстендилската котловина беше тотално унищожена. И то се случи в ниската част – хвана насажденията около селата Граница, Пиперков чифлик, Багренци, Коняво, Копиловци, Шишковци – тези, които са покрай Струма. Докато по-нагоре, при с. Жиленци например, реколтата беше – ако не нормална, то близко до нормалната. Но такава е ситуацията. Това е съдбата.
– Но пък кюстендилските плодове са най-ароматните, най-търсените. На какво се дължи това?
– Да. Това дава ония хубави качества на ябълковата продукция. Точно в този период в Кюстендилвската котловина, когато през деня е 22 градуса, а през нощта -2 градуса, се формират ароматичните вещества на тия плодове. И те са световно ненадминати по вкус. Това е уникалността на нашата котловина. Но и нашата беда. Но дано да нямамаме повече такива години, каквито бяха двете поредни 2016-а и 2017-а.
– Какви са добивите при такива лоши за овощарите и земеделските производители години?
– За съжаление добивите са чувствително занижени. В долната част, в районите, които посочих с минусовите температури, продукцията е редуцирана повече от 50%. Нищо, че на места имаше череши например, то черешова кампания на практика нямаше.
– Каква е ситуацията с ябълките?
– И за ябълките добивите са чувствително занижени. На първа тераса – няма. Но след първата, на втората тераса добивите започват да се увеличават. Но основните ябълкови площи вече ги свалихме долу в ниското, около река Струма. Там бяха градини като Шишманица например. През 1989 год. в региона имахме 24 хиляди декара с ябълки. В момента имаме 4 хиляди декара. Това е един голям потенциал, който можем да използваме. Тези площи са раждали, давали са ябълки и пак ще дават. Но трябва да започнем да ги орбаботваме, да се насочим натам. Защото овощарството e високодобивен отрасъл. Ако – разбира се, не се случват такива климатични аномалии.
– Ще има ли добиви от 1 тон от декар от ябълките?
– Не, не вярвам. Тук, за нашия рйон – не. При нас, при тази ситуация, която представих, и половин тон е много.
– Но празнувахме, имаше Ден на плодородието на пл. Велбъжд?
– Вижте, празникът не е просто да докажем, че "независимо от всичко, на инат – ще празнуваме". Не е така. Това е едно уважение към плодородието на Кюстендилската долина. То е, както се казва "да говорим с Бога" за бъдеща реколта. Това, което се е случило, се е случило. Но да се знае, че ние сме обърнати с лице към овощарството и се уповаваме на него в трудни времена.
– След тези две почти нулеви като реколта години някои производители са готови да се откажат от овощарството?
– Разбирам ги. Ако м. г. можеше да се понесат щетите, то сега стресът за овощарите е по-голям. А същевременно грижите за овощните насаждения трябва да продължат. Спреш ли ги тия грижи – край. В средата на юли се залагат плодните пъпки при ябълката например. Ако сега спре напояването, а лятото беше тежко – горещините стигнаха до 40 градуса, това ще е фатално. Без поливки, без други важни агромероприятия, рискуваме реколтата за следващата година. Вътре в растението има две тенденции – едната е към растеж, другата – за плододаване. Когато едната изостане, другата напредва. Дърветата започват да избиват на прираст, не за залагане на плодни пъпки. И така рискуваме следващата реколта. Затова водим борбата – на тия хора, на овощарите, да се помгне точно сега. За да подготвят дърветата за следващ период. Защото една овощна градина е като една фабрика. Тя произвежда. Не като едногодишната култура – днес е тук, утре е там и там. Овощната градина си е там. И ако допуснеш грешката сега, това дава отражение за добивите с години. Ето това е тревогата.
