Важни проекти на България могат да хартисат без финансиране от структурните фондове на ЕС. Това обяви днес във Враца евродепутатът и председател на комисията по регионално развитие в Европарламента Искра Михайлова. Тя гостува в града заедно с колегите си Петър Корумбашев и Аурелио Сесилио – ръководител на направление "България, Хърватия и Словения" към Генерална дирекция "Регионална и урбанистична политика". Поводът за визитата бе организиран от лидера на БСП Корнелия Нинова форум "Eвропа без бедни региони". Представителите на България в ЕП разкриха важни акценти и опасности за членството на странината ни в съюза, очертаха предизвикателства и пропуснати ползи.
Най-важен бе фокусът върху текущите проекти, финансирани в програмния период 2014-2020 г. Оказва се, че както България, така и другите страни-членки изостават с изпълнението на своите инициативи, а финансиранито им в края на периода е под въпрос.
"Напредващите преговори с Обединеното кралство все по-ясно показват, че от Острова няма да плаття членския си внос за 2019 и 2020 г. Това означава, че бюджетът на съюза ще се прекрои, което ще се отрази на плащанията по програмите от структурните фондове", заяви Искра Михайлова. Това означава, уточни тя,че проектите, които не са завършени и подадени за плащане до 2019 г. може да хартисат без финансиране.
"Европа заболя от българската болест – забавено стартиране на проектите и форсиране на приключването им в последните години от програмния период. Това обаче крие сериозен риск в тази геополитическа ситуация", алармира тя. Михайлова отчете, че от 454 млрд. евро в структурните фондове от 2014 до 2017 г. са изплатени едва 19 милиарда. Важни инфраструктурни и други проекти в България се бавят и вероятно ше се трябва да се финансират именно в края на програмния период, когато обаче пари може да няма.
"Затова е важно 2018-а да бъде година на наваксване на забавените процедури. Трябва цялата администартивна машина да се стегне и да работи ударно, за да гарантира финансирането по програмите", призова тя.
Михайлова разкритикува българските управници за пропуснати полза от ЕС. По думите й имало специални мерки за директно финансиране на изостанали региони. От такива се възползвал дори германският канцлер Ангела Меркел. От България обаче такива искания нямало. При наличието на най-бедния европейски регион – Северозападния, това е много жалко, констатира Михайлова. Още по-лошото според нея е, че след Брекзит парите в Евросъюза вече няма да отиват толкова за политика по "сближаване" на регионите. Тогава с намалелите средства брюксел ще бори приоритетно опасностите за сигурността на Европа – тероризма и нелегалните емигранти.
"Вече не можем да разчитаме на пари за кохезионна политика от ЕС. Време е да помислим само за своите региони", заяви Михайлова.
Думите й подкрепи и Петър Корумбашев. Според него също като Европа и България е на "2 скорости" и има региони, които са пред демографско и икономическо обезличаване, какъвто е именно Северозападният. Корумбашев изрази опасения, че страната ни пропуска важни моменти да се включи в определянето на дневния ред на ЕС. Според него дори през европредседателството в София няма да се поставят важните за България въпроси, а ще се акцентира на рязане на лентички и снимки с официални лица.
"Препоръчвам на правителството да изработи стратегия както за управление на структурните фондове, така и за подкрепа на регионите, които са оставени на самотек", заяви Корумбашев и като добър пример за разходване на евросредства посочи зам.-председателят на БСП и кмет на община Гоце Делчев Владимир Москов.
"Време е да се правят не спортни зали и стадиони в обезлюдели градове. Време е да се инветсира в производство и ангажиране на работна ръка, особено в региони, където квалифицирана таква липсва", категоричен бе Москов.
В дискусията се включи и Аурелио Сесилио, който разказа за своя опит от бедните региони в родната си Португалия. Той увери, че при политическа воля управляващите редом с евродепутатите могат да постигнат много за изравняване на шансовете на регионите.
Във форума участие взеха десетки експерти, общественици и кметове на населени места, които задаваха своите въпроси към представителите ни в Брюксел. Така те научиха, че отдавна има прието становище за използване на пари от структурни фондове за покриване на щети от бедствия и аварии.
"Недоумявам защо след случаи като в Мизия и Бургас никой не използва този инструмент. Да, тези пари няма да отидат за асфлат и рязане на ленти, но ще спасят животи. Така се случи след земетресението в Италия. Ние се борихме много за тези мерки, които сега са допустими във всички държави-членки. Но за тях няма гласност в България, вертоятно защото няма политическа воля да се използват", заяви Искра Михайлова.
Тя алармира също, че ако парите по структурните фондове не се усвояват по-скоростно, скоро те ще пренасочват за други политики на съюза. Вече има доклади и дебати по този въпрос и вероятно скоро ще стане факт, каза още председателят на регионалната комисия в Брюксел.
