Добричкият градски парк “Свети Георги” е най-старият в страната. Според запазени исторически сведения когато през 1882 година софийският кмет Иван Хаджиненов започнал да обмисля изграждането на Борисовата градина, в 15-хилядния Добрич вече процъфтявал парк с 14-годишна история. 
Далеч в миналото преди повече от 140 години в градско-общинския съвет – т.нар. Беледия на Хаджиоглу Пазарджик, взема решение да устрои градски парк. По това време градът бил причислен към Варненския санджак, управляван от Мидхад паша. За място на градския парк общинският съвет определя махалата Карабоклук и заделя 1284 гроша за закупуване на дръвчета. Данни за това има в документ за приходите и разходите на общинския съвет, съхраняван сега в ориенталския отдел на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Историческите източници, запазени и до днес разказват, че първите алеи били прокарани от арестанти, които засадили и дръвчетата в парка.
Само 5 години след Освобождението на България от турско робство общинската управа начело с кмета Желез Попов, заделя средства за разкрасяването на парка. През втората половина на 80-те години на 19 век паркът вече е заграден, за да бъде опазен от скитащия се добитък и вече се мисли за назначаването на специалист за озеленяването му. С указ на директора на обществените сгради, който е с номер 374 от 7.08.1891 г., градската градина на Добрич е утвърдена наред с улично-регулационния план на Добрич. Малко след това вече започват да се издават картички с изгледи от парка. Историята разказва още, че в градската градина на Добрич обичал да се разхожда учителствалият в града художник Август Розентал, а Йордан Йовков се срещал там с Деспина. За времето докато Добруджа била в Румънско паркът запазва функциите си, но вече е с променена архитектура и планировка, наложена е геометрична алейна мрежа, в него вече се появяват нови растителни видове, оформени са ярки и пищни фигури с цветя. В план от 1925 г. фигурират намиращи се в парка казино, оранжерия за цветя, сградата, в която живее семейството на озеленителя, павилион за увеселение, където по западноевропейски маниер в празнични дни духовият оркестър на града изнася концерти. Казиното съществувало до края на 50-те години и впечатлявало с огромните си кръгли прозорци и богата отвън украса от цветя.
Тъкмо навреме дошло освобождението на Добрич от Румънско, за да спаси градския парк от прокарването през него на околовръстна магистрала. До 1955 година паркът все още е на площ от 18 дка. След това идва неговото разширение, за да достигне той площ от 750 дка и да бъдат построени там езерата, стадионът, басейнът. Да се прокара внушаваща по мащабите си алейна мрежа.
През последните години общината извърши реконструкция на най-старата градска градина у нас със средства по европейски програми и от бюджета на общината, но наред с това своя ОРИГИНАЛНА ИЗЛОЖБА ПОД ОТКРИТО НЕБЕ “реди” любителят дърворезбар Даниел Бодичев. Неговото авангардно предложение е да даде живот на вече изсъхналите дървета.
Той роден в Бяла Слатина, но живее в Добрич, заедно със семейството си и професията му няма нищо общо с парковото изкуство. Страстта на младия човек е дърворезбата. За нея той казва, че занаят не се учи, а се краде и се определя по-скоро като любител. Днес стари и млади спират погледа си на неговите творения. За това как се е родила идеята Даниел разказва: “Преди години видях отрязана топола в парка. Макар и отрязано, дървото продължаваше да изглежда величествено. Реших да опитам да направя нещо върху него. Така постепенно започнах, а както се казва – апетитът идва с яденето”. Вече няколко са композициите, които е направил самоукият майстор. На въпрос защо го прави, след като това е тежък и безвъзмезден труд, Даниел споделя, че иска след време внучето му да казва с гордост – това го е правил дядо ми. “Непрекъснато ме питат кой ми плаща. Аз се шегувам, че са ми обещали, че ако някой ден направят метро в Добрич, ще кръстят една спирка на мен” – шегува се още творецът. Акцент в композициите му са митичните герои, за което той разказва, че харесва древногръцкото и тракийското изкуство и именно тези образи прави върху дървото. Според него те се приемат по-леко. “Най-лесно се прави чудовище, защото никой не го е виждал” – казва Д. Бодичев. 
Тази година обновяването на парка и превръщането му в още по-привлекателно място за отдих продължава, чрез проект на общината на стойност 5 млн. лв. Кметът Детелина Николова подписа договора за проекта, който ще обхване около 230 кв. м паркова площ. Предвидени са ремонтните работи на четирите части на езерото. Едната от тези части е заложена през зимата да бъде ледена пързалка. Планирано е изграждане на нови функционални зони като скейтпарк, арт площад, рок сцена, водна серпентина с водопад и др. Ще бъдат доставени и монтирани съоръжения за фитнес на открито, пейки, фонтани, осветителни стълбчета, прожектори и други елементи на парковото обзавеждане. В рамките на проекта ще се преасфалтират всички алеи с обособяване на велотрасета. Ще бъдат ремонтирани мостовете, предвижда се затревяване на зелените площи, нови широколистни и иглолистни дървета и много градински растения. Това е само първият етап с гарантирано финансиране. Схемата предвижда при всяко освобождаване на финансов ресурс договорът да бъде анексиран и да се изпълнят част от десетте допълнителни обекта, които кметството е заявило – арт площад, градина “Романтика”, паркови алеи етап I и II, централна алея спортна зона “Простор”, трасе за екстремно колоездене, многофункционални игрища и футболно игрище и една улица, водеща към парка.
