23-годишната история на прехода у нас не познава подобна патова ситуация като сегашната. След последните данни на ЦИК със 100% отчетени бюлетини от страната, ГЕРБ има 97 депутатски мандата (мандатите са 98 според първото изчисление на математика Красимир Калинов, който е член на ЦИК от квотата на ГЕРБ). След обработените на 96,91% протоколи от чужбина ДПС става с 36 депутатски места. Спечелените от “Коалиция за България” мандати стават 84. “Атака” запазва своите 23 мандата.
Ако се коалират или подкрепят взаимно две по две четирите партии, които ще влязат в парламента, получава се абсолютното равенство 120 на 120 депутати.
В момента БСП и ДПС сами не могат да направят нито коалиция, нито програмно правителство на червените с подкрепа от хората на Местан, защото общата бройка на депутатите им е 120, а им трябват 121, за да гласуват с мнозинство. За този вариант е необходима подкрепата на Атака. Волен Сидеров, разбира се, може да им я даде. Как обаче ще съвмести националистическите си изхвърляния с присъствието на ДПС? Освен това в плана „Сидеров” има обещания от типа на 1000 лева минимална заплата, 500 лева пенсия и най-вече национализация, с която е много съмнително, че останалите две политически сили ще се съгласят. Вече стана ясно обаче, че се водят пазарлъци за 450 лева минимална заплата, което все пак е половината на 1000 и доста по-високо от сегашните 310 лева.
ГЕРБ и Атака, тази „любов” в момента е невъзможна, не само защото отношенията между Борисов и Сидеров са смразени доста под нулата. Партията на Генерала едва ли би поела политическата отговорност да изпълнява някои точки от плана на Волен, дори само защото се води център-дясно. Идеята, да се представи кабинет на малцинството, като при предишния парламент, в сегашната ситуация, е кауза пердута, защото няма мнозинство, което да я подкрепи. Освен всичко останало ГЕРБ и Атака също събират 120 депутати и не им достига заветния един глас.
“Разделяй и владей” – максимата, която стана практика в предишното Народно събрание, може с всичка сила да заработи и в този парламент. Конфигурациите са следните. БСП и ДПС „късат” депутати от Атака. Възможно е, но с обица на ухото от разпадналата му се група в 41-я парламент, Сидеров със сигурност е взел мерки предварително. От ГЕРБ е почти невъзможно да се привлекат хора, обаче историята познава и други по-фрапиращи неща у нас. По същата логика можем да причислим и възможността ГЕРБ да приобщи депутати от другите партии.
След обявяването на окончателните резултати от изборите и решението за мандатите, депутатите, които са спечелили в два района, имат само един ден срок да се насочат към единия от тях. След това ЦИК има една седмица, за да обяви пълния състав на парламента. Принципно, в следващите две седмици трябва да станат ясни конфигурациите, защото според Конституцията новоизбраният парламент трябва да яви на първото си заседание не по-късно от месец след изборите.
През това време президентът трябва да води консултации с политическите сели, чиито депутати влизат в Народното събрание. След това той възлага на кандидатът за премиер, излъчен от най-голямата партийна група в парламента да предложи кабинет. Той има също седмица да свърши това. Ако не успее държавният глава връчва мандатът на следващата по численост политическа сила и ката до края. Цялата тази процедура обаче може да се точи и повече от месец, защото в основния ни закон няма посочен срок.
Не се ли постигне съгласие, президентът назначава служебно правителство и насрочва нови избори, които трябва да се проведат до два месеца. В нашия случай обаче такова вече има и ще продължи да работи до избирането на нов кабинет.
С резултата, който се получи от последния инфарктен вот, май изборите ще продължат. Това може да се случи с голяма доза вероятност, защото дори и да се стигне до формирането на програмно правителство, за което настояват от БСП, то няма да е стабилно. Несигурността идва не само защото, дори и да е експертен, въпросният кабинет няма да се радва на пълната народна подкрепа, но е защото не се очаква икономическата ситуация у нас да се промени с магическа пръчка. Така, че ако няма нови избори през есента, то напролет догодина, като нищо ще се наложи да ходим пак до урните.
