Павликени отпразнува вчера 60 години от участието на местния футболен клуб в първенството „А” РФГ. Младежите в града започват да ритат още в първите следвоенни години, а първата истинска футболна топка им подарява Георги Панов.
Обновеният градски стадион „Ганчо Панов“ посрещна всички гости. Това е едно от спортните съоръжения в града, който бяха реконструирани по проект на Община Павликени. Над 120 ветерани или техните наследници получиха специалния паметен плакет по повод годишнината. Връчи им ги кметът на община Павликени инж.Емануил Манолов.
За честването в града дойдоха зам.-председателят на Народното събрание Иван Иванов и председателят на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново Трифон Иванов.
Празникът завърши с демонстративен мач между ветераните на ОФК „Павликени“ и ветераните на ФК „Левски“-София. Двубоят завърши при равен резултат 3:3, след което бяха изпълнени и дузпи.
През пролетта на 1922 г. е учредена „Спортна футболна група” към туристическото дружество, а през ноември същата година се провежда учредително събрание на футболен клуб „Гранит”.
Първите години са трудни и с много препятствия: футболистите играят без екипи – мнозина често са боси, и едва през 1924 г. получават първите футболни обувки и екипи – сини фланелки с бели яки, бели гащета и черни чорапи.
През сезона 1924 – 1925 г. павликенските футболисти участват на турнир във В. Търново с още 10 отбора и се класират на трето място. През 1925 г. се играят няколко приятелски мача със столични отбори, а през 1926 г. ФК „Гранит” е включен в състава на Великотърновската окръжна спортна област и вече организирано участва в национални футболни срещи.
През 1928 г. се създава нов спортен клуб „Победа”, но той остава непризнат от Българската национална спортна федерация. Част от футболистите влизат в състава на новоучредения през 1930 г. спортен клуб „Хаджи Славчев”, който утвърждава свой устав и униформа – жълти фланелки с черни яки и маншети, черни гащета и черни чорапи с жълти ивици. По-късно именно този екип дава повод в цяла България да се говори за „жълтата опасност”.
През 1930 г. СК „Гранит” се преименува на спортен клуб „Царица Йоана”. Така в Павликени вече има два футболни отбора, а футболните сили са разединени. В началото по-силен и с по-голям опит е отборът „Царица Йоана”, но постепенно футболистите на “Хаджи Славчев” печелят авторитет и успяват да се класират на челни места, а през 1941 г. стигат до полуфиналите на държавното първенство за Царската купа. Заради техните спортни успехи седалището на ВТОСО е преместено от Търново в Павликени.
От 1948 г. павликенският футболен отбор се казва „Росстрой” и още през 1949 г. се класира на първо място в своята зона и участва в турнира за влизане в „А” футболна група. През есента на същата година се създава Доброволната спортна организация (ДСО) и в Павликени вече има десетина футболни отбора, които са създадени на профсъюзен принцип за излъчване на градски първенец. Турнирът е спечелен от „Червено знаме”, който представя Павликени в следващите първенства и от 1950 г. вече в „Б” РФГ.
Четири години по-късно „Червено знаме” заема първо място в Северозападната футболна група и получава правото да участва в квалификационен турнир в Пловдив за влизане в „А” РФГ, където се класира на трето място.
1955 година е славна за павликенските футболисти. „Червено знаме” влиза в групата на майсторите и макар само за една година да е част от „А” РФГ, имената на участниците остават завинаги в златната страница на павликенския футбол. Това са Христо Панчев (Хомич), Петър Леваков, Петър Трайчев, Недялко Недялков (Нако), Ганчо Панов, Стоян Цветанов (Зърното), Мехмед Сюлейманов (Мето), Иван Мошулов (Вацо), Стоян Бошнаков, Никола Ганев, Людмил Пеев, Иван Гешев (Фацето), Захари Мусаков, Сребро Неделчев, Гавраил Енев (Гильо), Владимир Попов, Любен Златков, Тодор Димитров (Гвоздея) и Христо Стоянов (Перката).
Треньор на отбора в най-добрите му години е Иван Гешев (Фацето). Той е един от 27-те курсисти, завършили първата републиканска школа за футболни треньори през 1948 г., и дълги години е играещ треньор на отбора.
По време на тази важна година павликенските футболисти мерят сили с още 13 отбора от страната и играят 26 мача. Техни съперници са шест отбора от София, три от Пловдив, два от Варна и по един от Плевен и Перник. Голмайсторите в тези срещи са Захари Мусаков (4 гола), Сребро Неделчев (2 гола), Иван Мошулов, Ганчо Панов, Гавраил Енев, Иван Гешев и Любен Златков – по един.
След отпадането от „А” РФГ до 1960 г. ФК „Червено знаме” се състезава в „Б” РФГ. Следват 12 години участие в зона „Янтра”, докато през 1972 г. отборът спечелва заветното първо място и отново става част от „Б” РФГ. В продължение на 10 години павликенските футболисти отстояват славата на своите предшественици и защищават спортния престиж на своя град.
От октомври 1990 г. футболният отбор носи името „Павликени”.
Историческа справка: в-к „Борба”
