Десет души от Пазарджик и околността са посегнали на живота си само за първите два месеца на тази година, сочат данни на Центъра за спешна медицинска помощ в областния град. В пристъп на отчаяние опит да се самоубият са направили 5 жени и петима мъже. И петте представителки на нежния пол са искали да се убият с медикаменти, поясни директорката на спешния център д-р Надка Пангарова. За добро или за лошо, и петте не са успели, спасени са. При част от тях обаче последиците от отравянето са трудно поправими. Двама от взелите крайното решение мъже са успели да сложат край на живота си. Единият се е застрелял, другият е увиснал на бесилото.
Особено драматична, за виждалите какво ли не медици от Спешна е била битката за живота на нашенец, който сам прерязал гърлото си. Гледката била потресаваща. Въпреки критичното си положение обаче и той е оживял. Спасени са и други двама, нагълтали се с убийствени дози лекарства.
Статистиката на Спешна помощ сочи, че за тази година самоубийците са повече, отколкото са били за първите месеци на всяка от предишните три. През 2012 година опитите за самоубийство са били 19 за цялата година, през 2011-а – 32 (4 от които – деца!), за 2010-а – 18. Д-р Пангарова отбелязва, че малцина споделят причините за това да искат да се преселят в отвъдното. След като вероятно с години са мълчали и са таяли в дълбините на душата си черните мисли, когато са се надявали всичко да е приключило, а отново се събудят, вече не им се говори за това. За пореден път хората луднаха, недочакали очакваната над 23 години истинска демокрация, истинска политика в интерес на народа, обезверени от най-черната тъмнина, която някога се е виждала в тунела на бъдещето, заяви тя.
Данните на Регионалната здравна инспекция за цялата област сочат, че само за първата половина на 2012-а броят на самоубийците се е увеличиб. Цифрите бяха изнесени през есента на 2012 година, когато по инициатива на Световната здравна организация 10 септември бе обявен за Световен ден за предотвратяване на самоубийствата. Тогава стана ясно, че най-малко хора в Пазарджишка област са взели фаталното решение през 2007-а – 84, от които 21 са напуснали този свят. Най-много пък са опитите за самоубийства през 2004-а – 154, 38 от тях – реализирани. За цялата 2011-а 97 души са направили опит да сложат край на живота си. Числото не съвпада с това на Спешна помощ, защото в него са включени и хората, закарани в болница от близките си.
Какво кара хората да сторят със себе си непоправимото? Колко трябва да е изстрадал и отчаян един човек, за да се откаже от най-ценното – живота и здравето си? Тези въпроси отново излязоха на предна линия след поредицата от демонстративни самозапалвания на отчаяни от битието си българи в цялата страна. При нас, слава Богу, засега толкова ужасяващи истории не са се случвали. Факт е обаче, че от 2004 година досега близо 270 души са успели в драматичния си избор да напуснат този свят по свое желание, да отнемат живота си със собствените си ръце.
Според експерти от Здравната инспекция, причините за фаталното решение може да са различни: психично разстройство, физическо заболяване, преживяване на тежка житейска ситуация. Много малко самоубийства се извършват без предупреждение или някакъв сигнал от човека, потънал до дъното на емоционалната дупка. Морално задължение на близките е да обръщат внимание на тези знаци. Наистина, има псевдосамоубийци, които с деянието си не целят нищо друго, освен да привлекат внимание, да постигнат някаква цел, шантажирайки околните и карайки ги да се чувстват без вина виновни. Такава инфантилност обаче не е никак масова, сочат наблюденията на медици. В повечето случаи цялото поведение на отчаяния човек е зов за помощ, подкрепа, разбиране. Фаталната крачка се случва, когато никой не съумее да разчете тези предупреждения, кодирани зад срама от сриналия се социален статус, от тежките житейски удари и неуспехи – в личния или професионалния живот, или от неспособността на човека да се справи със собствения си живот. Най-малкото, което може да се направи, е да не се допуска такъв човек да има допир до нещата, с които би могъл да се убие – лекарства, оръжия, остри предмети, пестициди. Това обаче е нищожна част от помощта. Ако черните мисли вече са превзели съзнанието, средството за самоубийство лесно се намира. По-важното е на потъналия в униние човек да му се върне вярата, че има смисъл да остане на този свят, че е потребен, че си струва да живее и да се бори. Въпреки безработицата, въпреки бедността, въпреки игрите на ЕРП-тата, въпреки всичко лошо, вгорчаващо всекидневието на българина.
В края на миналата година мъж сложи край на живота си заради дълг към банка. Семейният човек с поотраснали деца, на които сега е най-необходимо присъствието му, тогава се прости с живота заради банка. Личната му лекарка д-р Мария Б. си спомня, че по характер бил витален, енергичен, с тънко чувство за хумор, нищо не предвещавало зловещия край. Докато работодателят – пловдивска фирма за хладилна техника, не орязал заплатата му почти наполовина.
Оттогава нещата тръгнали назад. Започнал да става все по-мрачен, споделял, че получава притеснителни писма от кредитори, а няма толкова приходи, че да внася на всеки, колкото трябва. Веднъж споменал, че има задължителна застраховка живот към жилищния заем, но лекарката приела това за поредната проява на понякога черния му хумор. Седмица след това близките му я потърсили за издаване на смъртен акт. И те споделили, че мисълта за дълговете много го мъчела. Но не очаквали да го заварят обесен на ореха в двора.
Докторката, която спестява имената и селото заради защитата на личните данни, си спомня как същият човек преди години бил върнат от оня свят. След тежка злополука със селскостопанска машина лежал дълго време в интензивно отделение във Военна болница в София, защото по онова време бил офицер.
След тежка кома се събудил, а като се пооправил, три години правил курбан за здраве и носил агнешко на лекарката си за благодарност. Това, което дяволът не успял да стори по онова време, го направили кредиторите.
Последните седем месеца минаха под знака на самоубийствата на полицаи. Последният бе велинградчанинът Марин Бозьов, бивш полицай, заподозрян в убийството на жестоко убитата Стоянка Делова. Все още не е изяснено нито дали той има общо с нейната смърт, нито дали случилото се с нея е причина за фаталното му решение. През лятото само за месец други двама действащи полицаи сложиха край на живота си. В края на юли в квартирата си бе намерен мъртъв от свои колеги 29-годишният Огнян Радев. Той бил прострелян с личното му оръжие. Според официалното съобщение, причините за драмата били лични. В края на юни друг служител сложи край на живота си. 28-годишният Живко Ваклинов бе открит прострелян в гаража си.
