Григор Димитров е един от тези спортисти в България, които се радваха на безрезервна подкрепа още от самото начало на кариерата си. Заради огромния му талант специалистите предричаха бляскаво бъдеще, а сравненията с най-великия в този спорт Роджър Федерер се чуваха отвсякъде. Дълги години България имаше нужда от качествен спортист при мъжете в толкова популярен спорт като тениса. Аз също му бях огромен фен. Защото обичам този спорт и от 10 години следя израстването на Григор. Вярвах, че единствените му пропуски са свързани с психиката му, която го е предавала в решаващи моменти и понякога го е лишавала от знаменити победи срещу най-големите в света, между които Новак Джокович и Рафаел Надал.
Да, аз вярвах, че на Гришо просто му трябва малко повече хъс, малко повече увереност – качества, без които нито един спортист не може да се нареди сред великите, сред идолите на подрастващите.
Оказа се обаче, че не съм бил съвсем прав.
Най-важната и тъжна липса при Григор е тази на патриотизъм. Извинението, че това е така, защото съвсем малък е напуснал България, е несериозно. Както и че според някои хора говори на развален български, това не е толкова важно. Основното е, че на това момче не му пука особено за България. Да, знам, много хора отказват да приемат това, но доказателствата са налице. Боли, но трябва да го приемем.
След загубата от Чилич Димитров подмина като малка гара чакащите го журналисти. В правилата за отразяване на олимпийските игри се посочва ясно, че спортистите са задължени да спрат в микс-зоната и да отговарят на журналистически въпроси. Правят го Джокович, Фелпс, Болт, мултимилионерите от НБА. Но защо ли да го прави Григор Димитров? Може би отново е “над нещата”.
Тенисистът първо подмина камерата на БНТ в микс-зоната, а след това отказа да разговаря и с акредитираните журналисти от българските медии на Олимпиадата. Това Григор направи след официалната покана да даде изявления, отправена му от пресаташето на Българския олимпийски комитет Тодор Шабански. Минути по-късно, на излизане от съблекалнята, Димитров отклони и втората покана на Шабански все пак да сподели с българските журналисти впечатленията си от мача. Само няколко часа по-късно Димитров вече напусна Рио, след като си презавери билета. Заедно с баща си Димитър той замина обратно за САЩ, където ще се подготвя за следващите турнири.
Оказа се обаче, че Григор пренебрегва не само журналистите, а и останалите ни олимпийци в бразилската столица. За това свидетелства лекоатлетът Тихомир Иванов, който написа в социалните мрежи, че е поздравил тенисиста, когато го срещнал в олимпийското село, но Димитров дори не си е направил труд да му отговори.
Григор Димитров отказа да участва и на турнир в София, специално направен заради него. Не игра и за България за купа “Дейвис”, защото вече имаше нужните участия с националния отбор, за да играе на Олимпиадата в Рио. Разбира се, от щаба му в тогава се оправдаха с програмата му.
“Редно е и да се попитаме – какво повече е постигнал Григор например от Цвети? И тя е достигала до полуфинал на турнир от Големия Шлем, даже има и два четвъртфинала от такива – на Уимбълдън и тази година на Ролан Гарос. Такива постижения Григор НЯМА. Не е печелил и турнир по-голям от АТП 500. Цвети също е печелила турнир от такава величина в Сидни. И защо тогава Григор да е нещо повече?”, пита с резон друг фен на тениса във фейсбук Martin Strong. И да, някога, някъде имало ли е съмнения в това, че на Пиронкова й пука за България? Не, а и няма да има.
Всъщност това, че Гришо няма никога да стане икона за България, такава каквото е Новак Джокович за Сърбия, стана ясно още преди години, когато не дойде, за да вземе отличието за спортист №1 на България. Най-престижната класация, за която в България са се борили куп олимпийски шампиони и звезди от ранга на Стоичков, Костадинова, Богомилова – величия в спортове като футбол, атлетика и плуване, които по нищо не отстъпват по престиж на тениса.
Можем само да гадаем с какво България е заслужила подобно отношение от страна на Григор Димитров. Той получи цялата подкрепа, на която може да се радва един спортист у нас, но явно е била напразно. Общо взето, “пази Боже, сляпо да прогледа”.
