Пенчо Геров е кмет на най-малката община у нас, която се състои само от едно село – Чавдар. Геров е 77-годишен и е доайен на кметовете в България вече трети мандат. На колегите си той пожелава през новата година добър късмет, защото вярва, че има и лош.
– Г-н Геров, кое беше най-голямото предизвикателство за вас през 2014 г. ?
– През тази година най-лошата изненада дойде на 18 юни, в 17 ч. и 10 минути. Тогава само за десетина минути всичко онова, което бяхме направили, бе сринато от природата. Цялата реколта на общината беше унищожена. Вековните орехи бяха съборени и по улиците не можеше да се мине. Паркът, който беше около общинската сграда, бе обсипан от паднали дървета и клони. Техният брой бе между 80 и 100! Това наистина бе голям удар за нас, но ние го приехме като предизвикателство. Унивахме три часа, след което се мобилизирахме. За 1 месец върнахме облика на селото.
– Защо човек трябва да посети вашето село?
– Село Чавдар трябва се посети, защото е едно от най-благоустроените малки населени места в България. Всички улици са асфалтирани. До всяка къща има водопровод и канализация. Всеки би могъл да ни завиди за детската градина, която открихме през ноември. Тя е така е устроена, че да могат децата от ранна възраст да се научат на много неща. Най-малките жители на селото ще могат да се радват на чудесни детски площадки, малък басейн, учебни кътове и много зеленина.
През тази година, на 13 декември, открихме реконструираната централна част на село Чавдар, която аз бих нарекъл „един малък бисер“. Една от забележителностите е местността „Света Петка“, която е кръстена така на едноименната светица, която е покровителката на селото. Мястото не е случайно, защото гледката от него е изключителна. Всяка година там се провежда събор.
Ако искате да се върнете назад във времето, може да посетите археологическия парк Тополница. Там се намира нашият огромен музей. В него човек може да се срещне с миналото от преди 6500 г. пр. Христа. Ще види как са живели хората тогава и ще може да прекара един хубав ден на едно живописно място.
– Усеща ли се притокът на хора към село Чавдар заради празничните дни?
– В селото живеят близо 1300 човека. В момента в него се намират два пъти повече. Също така отчитаме една добра тенденция – млади хора се завръщат да живеят в Чавдар. Вече имаме две млади семейства, които поискаха и помощ от мен за някои неща, но се връщат, което е най-важното и това много ме радва.
– Имате ли някакви празнични традиции във вашето село?
– На 25 декември има коледари. Те минават през всички къщи. Разбира се, идват и при мен. Аз ги дарявам с луканка и винце. А по Нова година имаме обичай „Пеене на пръстените”. Моми в носии изпяват песни около празнично украсена пръчка от дряново дърво. До нея се слага медно котле, в което всеки, който желае, хвърля някаква монета или предмет. На самия 31 декември излиза една дама, която предсказва на всички тези, които са си хвърлили предмета в медното котле, какво ще им се случи през следващата година.
– Каква е вашата най-голяма цел през 2015 година?
– Най-голямата ми амбиция са три проекта по европейските фондове. Два от тях са на стойност от 400 000 лева, а третият е за 800 000. През следващата година се надваме да реализираме 2.5 млн. инвестиции. Мечтая да успея да намеря инвеститор, на който ще помагам много и заедно да направим едно предприятие, в което да могат да работят поне 20-30 жени, за да решим окончателно проблема с безработицата в Чавдар.
– Какво пожелавате на вашите съграждани и колеги кметове в България?
– На всички – здраве и добър късмет, защото късметът може да бъде и лош.
