До момента общо 5 кметски наместници в населени места на Община Смолян са напуснали. Всички заради ниски заплати и трудни условия за работа. Селата Соколовци, Левочево, Полковник Серафимово, Стража и Славейно вече очакват нови управници. Тенденцията обаче остава и вече се носят слухове за напускането на още трима.
Преди месец и половина напуска и наместникът на Серафимово, Михаил Василев, който се сдобил с куп болести покрай кметуването.
Всички селски управници търсят по-добър живот и заплащане. Левочевският Ангел Хворев заминал за чужина и този на Славейно си намерил по-добра работа.
Миналата година според решение на местната управа за населени места с под и средно 100 жители за кметските наместници е определена заплатата между 270-340лв. Сумата, дори с клас за прослужено време, не стига до 400 лв.
В района на Мадан, която е съседна на Смолян, кметските наместници вземат заплати от порядъка на 500лв. Другата голяма болка на смолянските управници е, че общината не беше одобрена за втори път за участие и финансиране на основно инфраструктурни обекти, по Програмата за развитие на селските райони. Всички са единодушни, че разликата с тези общини, които получават пари от там, се вижда с просто око.
Какво е ежедневието на един смолянски кметски наместник, от първо лице разказа вече напусналият управник на село Полковник Серафимово Михаил Василев.
“Работата, дали си с 99 или 124 жители, както бях аз, е една и съща, защото не можеш да кажеш на човек “ела утре”,защото ти е свършило 4 часовото работно време. Той е дошъл за удостоверение за наследници чак от Хасково. Хубавото при кметовете е, не е само, че взимат по-висока заплата, а че и имат. При нас всичко се прави от кметския наместник, но той взема по-малко от хората по временната заетост. Дори имам фрапантен пример – “охранители”, назначени по програмата за временната заетост вземат 340лв. , колкото и аз преди да напусна.
Като се има предвид, че нося отговорност за всеки документ. Например ако издам удостоверение за наследници, особено за подялба на имущество или бране на баир, и хората скрият един от наследниците, пък това често се случва, не ми мърда условната присъда. Масово се крият роднините, във всяко пето удостоверение има такъв опит. Затова е много е важно да познаваш хората, родовете, изселените и местните, защото наследниците много лъжат”.
Бившият кметски наместик на смолянското селото със 17 махали Полковник Серафимово Михаил Василев разказва още, че заради финансовия недоимък на общината имал лимит на служебния телефон от 5лв.
Истинско удоволетворение му остават човешките съдби, които е успял да промени. С много усилия намира начин да осигури 50 лв. месечна помощ на самотна,кротка жена от селото, която има психични отклонения.
“Омъжена е, но съпругът й е много далече и за това не можеше да получи една стотинка помощ, няма пари, хората я съжаляват – един й купи хляб, друг консерва, трети й свари боб и й занесе. Проведох много разговори със социалния работник, с директора на социални грижи, за което съм много благодарен. Там се прояви човечността. Жената сега получава 50 лв. всеки месец и това за нея са много пари.
Когато си легна вечер, като си помисля за нея ми става приятно”, споделя Василев.
Той си спомня още няколко случая за почти трите години от кметуването си, в които е успял да помогне. Един от тях на семейство, което от много години живее без ток във фургон , след като изгоряла къщата им.
“Успях да използвам контактите си и да се пусне ток, сега поне една крушка имат вечер, да им свети над главите”.
От близката до Серафимово махала Кондилска пък, хората сутрин тръгвали на работа с два чифта обувки- по черния път до асфалта с едни, а след това с други.
Василев издействал от община Смолян 7 камиона фрезован асфалт и с два от тях оправил пътя на хората, поне кал да не газят. Останалите 5 закарал в село Чучура, настелили шосето. Така от миналата година хората за пръв път видели снегопочистване.
Михаил Василев обаче се гордее и с още едно постижение от своето кметуване. “Подготвих паметника на връх Средногорец и след 25-30 години той вече е осветен и вечер се вижда. Благодарение на Община Смолян осветих паметника, който се намира в селото, както и камбанарията на църквата. Имах последователи в лицето на Сдружение “Родопски хайдути”, смолянските скаути, много родолюбиви българи”, разказва той. Василев успява да организира с тях акции, в които пейките са боядисани, разклатените и спукани камъни на паметника-костница, известен като “Родопската Шипка” са циментирани, засадени са нови дръвчета. С помощта на бившия областен управител Стефан Стайков са осигурени и достатъчно пари за цялостното обновяване на паметника, а това е третия голям ремонт след откриването му.
