На днешната дата православната църква почита паметта на Св. Параскева Епиватска или Петка Българска. Тя е една от най-почитаните светици не само в България, но и в целия православен свят.
Живяла е през ХI век и се прочува с монашески и аскетични подвизи в Палестина. Земния ѝ път завършва в родния ѝ Епиват. Нейните нетленни мощи извършват многобройни чудеса.
Имено на св. Параскева на гръцки означава "петък" – денят, в който Иисус Христос е разпънат на кръстта. Тя често се изобразява редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.
По времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким мощите на преподобна Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в столицата на Видинското царство, но когато османците я завладяват 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград.
Твърди се, че мощите на Св. Петка са помогнали на хора с паралич и очни болести. Светицата е известна и с чудесата, които извършва за жените, които не могат да имат деца.
Според народните поверия днешният ден се смята за завършек на лятото и есента. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.
Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности.
На Петковден се месят обредни погачи и най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Според народните поверия, от Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Именници са Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.









