На 20 януари отбелязваме българския народен празник Петльовден. Той се чества главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов стил ) или на 2 февруари (стар стил).
Смята се, че това е мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, а на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Според един от родните обичаи момче от къщата трябва да заколи петел на прага на дома си. С кръвта му се прави кръстен знак на входа, а главата се забучва на видно място до вратата. Краката на петела се изхвърлят на покрива, а перата се запазват, за да бабуват с тях жените и да лекуват децата си.
Закланият петел се изхвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се вари цял. Сварената птица се раздава по съседите за здраве на мъжките деца в къщата. В някои села се колят кокошки за здравето на женските рожби.
Най-разпространената история за произхода на Петльовден е свързан с 300- годишна история. Празникът има общо със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Легендата разказва как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извела и скрила детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.