
В България все повече здравни услуги се нуждаят от доплащане. Това стана ясно днес в Министерски съвет, където министър Петър Москов откри третото заседание на Съвет „Партньорство за здраве“.
В събитието взеха участие Антъни Томпсън, постоянен представител на Световна банка за България както и Филип-Михал Домански от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия. На заседанието бяха представени доклади и препоръки от представителите на Световната банка и Европейската комисия.
Всяка една от държавите-членки е внесла своите референтни програми, като се описват не само финансови проблеми. Европейската комисия е издала препоръки за всяка една държава, като за България в сферата на здравеопазването те са най-малко.
Като слабост на българското здравеопазване беше изтъкнат фактът, че страната ни има раздут болничен ресурс. Необходимо е пациентите, които не се нуждаят крайно от хоспитализиране, да бъдат пренасочвани към амбулаторно лечение. В България няма недостиг на лекари, но твърде малко от тях работят в първичната помощ, където заболеваемостта е най-голяма, отбелязват от институцията.
Здравеопазването да се обвърже повече със социалните грижи, да се намалят свръх хоспитализациите, тъй като са много по-скъпи като лечение от амбулаторното такова, препоръчва още ЕК.
От Световната банка констатираха, че в България харчим все повече за здравеопазване и го правим все по-неефективно. Министър Москов разчете, че в докладите на СБ и ЕК са дали положителна оценка за мерките на правителството в областта на здравеопазването. “Не говорим просто за финансова дисциплина, а за привеждане на ограничения ресурс към ефективност за изпълнение на националните ни здравни цели”, каза Москов.
Около 4% от домакинствата в страната са паднали под прага на бедността заради подобни доплащания. Около 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, а между 6 и 12% от населението не се обхваща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), сочат още данните.
В България, наистина има раздута болнична инфраструктура. Ние имаме толкова болници на глава на населението, отколкото в другите европейски държави. Но въпреки това, не се оказва влияние на демографията на страната и не проличава в нашите здравни показатели. Щом това не се случва и очевидно начина на финансиране и структуриране трябва да се променят, подчерта Москов по отношение на становищата на Световната банка и Европейската комисия.
Здравният министър коментира по отношение на остойностяването, че в рамките на няколко месеца ще можем да се справим поне със заболяванията, на които искаме да осигурим комлексно лечение и да заложим 100% финансиране в основния здравен пакет, като обеща този път да се извърви заедно със съсловните организации.
По отношение на данните за много висока смъртност от апендицит в България Москов каза, че тя не може да се изважда от контекст, но ако говорим с икономически термини, за 2014 година сме загубили 100 млн. БВП, тъй като стотици хора в работоспособна възраст са загинали от заболявания, които в другите европейски държави са лечими и не водят до смърт.








