Известният пътешественик Христо Пимпирев е ръководител на всички български експедиции до Антарктида, включително и на първата през 1987 година. А от 1993-а е директор на основания Български антарктически институт. Геологът е живял цели два месеца на палатка при минусовите температури на Южния полюс, докато се построят двете къщи в българската база на остров Ливингстън. Сега две спални с бойлер, лекарски кабинет, лаборатория и други приютяват учените, дръзнали да работят на ледения континент. Христо Пимпирев празнува рожден ден днес. Да е жив и здрав!
Приключението е в кръвта му и не му позволява да се заседява много на едно място. За него Антарктида е втора родина. Казва, че там българите доказваме, че сме нация, която има бъдеще. "Антарктида е континент на бъдещето, континент на младите, тъй като те ще живеят и работят там", убеден е той.
Ето още някои негови прозрения:
Днес знаем повече за Космоса, отколкото за Антарктида.
Аз винаги съм смятал, че жени задължително трябва да участват в полярните експедиции и откровено мога да заявя, че те не са слабият пол. Tе работят наравно с мъжете, имат по-добра психологическа съвместимост, а най-важното е, че внасят топлина и уют в нашето предимно мъжко затворено общество.
Антарктида винаги е различна. Има нещо близко в това отношение с женската природа. Всеки, който е стъпил веднъж там, мечтае да се върне отново. Там човек става по-добър, всеки иска да помогне на другите и според мен това е моделът, по който хората трябва да живеят и на останалите населени части от нашата планета.
В нашата малка Родина финансовите проблеми навсякъде са определящи, но най-важното е и без пари да правим България световна нация и да се гордеем, че сме българи.
Глобалното затопляне се усеща най-отчетливо в полярните региони. Лично аз с очите си виждам как ледника преди 20 години опираше до една от къщичките а сега се се е отдръпнал с повече от 150 м. След 50 г. ако продължи тенденцята в повишаване на температурите, ледниковите шапки ще се топят и глобалното морско ниво ще се повишава. Да му мислят холандците, а София може да стане пристанище на Бяло море (шегичка, дано да не стане).
Със студа (на антарктическите експедици – бел.цит.) няма проблем. Имаме хубава екипировка. По-опасна е депресията, но се стремим членовете от екипа да имат психологическа съвместимост.
Това (покоряването на Антактика от Амундсен и Скот през 1913 г.) е един безпримерен героизъм. Това са първопокорителите на полюса. След 100 години нещата се измениха, все пак имаме съвременни средства за транспорт, съвременни комуникации, по-дълги прогнози за времето, за да могат да се предвидят полетите, така че стигането до Южния полюс вече не е някакъв огромен героизъм. Това е един премерен риск.
Това (забиването на българското знаме на Южния полюс) е един незабравим ден от моята полярна кариера така да се каже. Прекарал съм общо 5 години в Антарктика, но това е незабравимо наистина. Да знаеш, че си на най-южната точка, най-далечната, където всички меридиани се пресичат и само за 30 секунди да направиш околосветско пътешествие.
Снимка: Личен архив
