Година след началото на Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, той вече привлича 100 милиарда евро инвестиции в различни икономически сектори. Планът “Юнкер” обяви целта си да мобилизира общо 315 милиарда евро инвестиции за три години, които да се влеят в икономиките на Европа до 2018 г. Еврокомисията вече обяви, че възнамерява да удължи срока на схемата. И ако темпото на бизнес финансиране в някои държави-членки компенсира изоставането на други в общата статистика, то за България все още е трудно да се каже дали инициативата реално и номинално ще допринесе за ръста на брутния вътрешен продукт.
Днес в София се провежда дискусия, посветена на плана “Юнкер” и възможностите за инвестиции в България, организирана от КРИБ и в.”Стандарт”.
Идеята на инвестиционния план “Юнкер” е да се използва малка част от публичния бюджет на Евросъюза като банкова гаранция в помощ на частния сектор. От него се очаква да рискува и да вложи още от своите пари в различни конкурентоспособни икономически начинания, припомня БНР. Вместо да се наливат наготово средства в 28-те държави, както става с еврофондовете, планът цели да съживи реалната икономика и да накара фирмите и да правят повече продукция – а оттам и да наемат повече работници.
Най-апетитният дял от плана е привличането на капитали за големи инфраструктурни проекти в сфери като енергетиката, дигитализацията и други модерни технологии. Досега Европейската инвестиционна банка в Люксембург, която движи Фонда за стратегически инвестиции, е дала зелена светлина на 64 проекта за финансиране, възлизащи на 9,3 милиарда евро.
За изминалите 12 месеца някои от най-силните икономики на западните държави са реагирали и са се възползвали първи. Трасета за високоскоростен интернет, нисковъглеродни индустрии, екологично строителство на сгради, възобновяеми енергийни източници – това са част от високотехнологични и иновативни сфери, в които европейските предприемачи се целят.
Франция участва в одобрени 10 проекта, Италия и Испания имат по 8, Великобритания е с 9. Дори затъналата в криза Гърция има един одобрен агропроект.
Европейската комисия пусна интернет портал за инвестициите, където са посочени 4 български проекта и още 2 с българско участие: високоволтово трасе между Добруджа и Бургас, преносна високоволтова линия между “Марица-изток”, с Пловдив, Бургас и “Марица-изток“ 3, Интермодален терминал Варна, “Международна зона за бързо икономическо развитие” край Хасково, както и газопровод, съвместно със Словакия, Унгария и Румъния, и транспортна хидровъздушна мрежа между Гърция, България, Италия и Турция в сферата на туризма.
Единствено първите два проекта са на фаза разглеждане в Европейската инвестиционна банка, но нито един от всички тях не е стигнал на етап реално кандидатстване или одобрение, обясни пред националното радио говорителя на ЕИБ Кристоф Рохе.
“Банката в момента наистина оценява няколко операции, които биха получили средства от фонда. Фокусираме се върху икономически и технически жизнеспособни проекти. Нормално е броят на подобни финансови операции да е по-ограничен в по-малка икономика като България, която наскоро се присъедини към ЕС”, каза Рохе.
Все пак от ЕИБ обнадеждават, че тепърва шансовете се увеличават.
“След старта на инвестиционния план ЕИБ получи множество молби за финансиране от Фонда за стратегически инвестиции, които не отговаряха на критериите – или защото проектите не бяха достатъчно “узрели”, или просто защото им липсваше икономическа рентабилност. Сега, когато вече повече се знае, какво може и какво не може ЕФСИ, се задава нов списък от по-реалистични предложения”, обясни Кристоф Рохе.
Без големи проекти за България от първата година на плана “Юнкер” остава утешението с лесните кредитни линии по плана, чрез български банки-посредници, които насърчават малките и средните фирми у нас.
“В България са одобрени за финансиране 4 проекта на стойност 9,6 милиона евро от Европейския инвестиционен фонд. Очакваме той да привлече 220 милиона евро инвестиции, от които ще се възползват 600 малки и средни предприятия”, заяви Аника Брайдхарт, говорител на комисията по икономическите въпроси.
