Митрополит Николай в съслужение със свещеници от Пловдивска епархия отслужиха тържествен водосвет на разкритата средновековна църква край с. Добромирци, община Кирково.
Присъстваха трима областни управители, на Пловдив Здравко Димитров, на Кърджали Никола Чанев и на Смолян Недялко Славов. Бяха дошли хора от района и Кърджали, също и златоградчани, финансирали разкопките, начело със собственика на Етнографския ареален комплекс Александър Митушев.
Предполага се, че това е място, на което за последно е служил великият български патриарх Евтимий. Средновековната църква беше разкрита при разкопки от проф. Николай Овчаров преди месец. Открит беше и християнски некропол. Идеята е храмът да бъде възстановен и той да се превърне в място за поклонение.
Митрополит Николай остана силно впечатлен от видяното и не скри вълнението си. Той изслуша внимателно обясненията на проф. Николай Овчаров, ръководител на проучванията.
„Тук векове наред епископи са извършвали благодатна богослужба и в тежки времена за нашия народ са отправяли молитва за божия закрила.Затова днес подобава, идвайки на това свято място, с молитва да си спомним за ктиторите на древния храм, които са го построили и за епископа, който го е осветил. Да благодарим на Бога, че този храм, макар и затрупан от изпитанията в живота на нашия народ, не е погребан завинаги. Днес той възкръсва отново след няколко столетия, което е и знак за възкресението на България”, каза Дядо Владика.
Митрополит Николай благодари на проф. Овчаров и неговия екип за труда, който полагат не само за този храм, но и за други храмове в диоцеза на Пловдивската епархия и на Българската православна църква, които възкръсват за нов духовен живот.
Пловдивският митрополит благодари и на българската държавност в лицето на тримата областни управители и на премиера за съпричастието към делото на църквата.По думите му това благодатно единство, което се осъществява, е за полза на българския народ.
Според Владиката овещаването на храма край Добромирци, който ктиторите биха искали да се нарича на името на св.Патриарх Евтимий, е важен знак не само за района на Родопите, но и за страната ни.
„ Св.Патриарх Евтимий проповядваше вярата в много трудни времена за нашия народ и не само със слово, но на дело. И вече толкова векове наред той като ярка звезда свети, за да не ни обземе мрака на неверието, а да имаме светлината на живота.Затова похвална е идеята този храм да се нарича в чест, памет и прослава на Евтимий патриарх Търновски. Ние имаме нужда от неговата помощ. Той има дръзновение пред Бога и тепърва ще ни бъде необходим, за да насърчи нас, архипастирите и пастирите на светата църква, а и българските държавници към богоугоден живот, за да браним вярата и нашия благочестив народ, да бъдем не само негови почитатели, но и ревностни подражатели”, подчерта Владиката.
„ Присъстваме на знаменателно събитие -освещаване на средновековен храм. Много съм доволен, че и тримата областни управители на Смолян, Кърджали и Пловдив са тук, защото тези региони покриват цялата Пловдивска епархия, най – голямата в България. Отдавна искам и много пъти съм го заявявал, че трябва да има обща политика по отношение на културно – историческия туризъм, още повече, че Пловдив ще бъде европейска столица на културата след две години.Това е един добър жест и пример към този разкрит храм. Дай Боже всеки разкрит храм да има подобно присъствие”, каза проф. Овчаров
За гостите, дошли специално за освещаването на храма, проф. Овчаров припомни, че екипът му работи в продължение на 10 дни в края на май и началото на юни т. г. Археолозите тогава откриват уникална средновековна църква от 13-14. в., наричана от местните жители Ени Клисе (новата църква). Проф. Овчаров обясни, че са запазени високи зидове на храма с характерния за това време градеж с дървени греди (сантрачи) с подравняване с тухлени парчета с немного качествен хоросан. Църквата е с дължина 11 м и ширина 5 м, тя е еднокорабна с полукръгла абсида, като отстрани има две малки ниши от север и от юг като зидовете са запазени до 2,5 м височина.
В хода на проучванията под църквата от 13-14. в. археолозите попадат на по-ранна църква, датирана от 9-10 и началото на 11. в. „Тя бе голяма изненада за нас като тип. Това е трикорабна базилика с размери 11 на 9 метра", каза проф. Овчаров. Ученият коментира, че подобна на тази църква е и църквата "Св. Йоан Предтеча" в Кърджали, която е възстановена и се посещава днес от хиляди поклонници.
"Това, което открихме при тези разкопки, не противоречи на изказаната хипотеза през 1960 г., че навярно в този район между Бенковски и Добромирци е преживял последните си години патриарх Евтимий", поясни археологът проф. Овчаров.
Той изрази надежда, че освен прекрасната архитектура двете църкви ще дадат още много данни за миналото на Източните и Средните Родопи. „През Средновековието преди 600-800 години долината между селата Бенковски и Добромирци е била един от най-християнските райони в Родопите”, посочи проф. Овчаров. В подкрепа на това той уточни, че в близката околност на около 1,5 -2 км са намерени преди години и златни и сребърни монети от началото на 13-14 в ., днес притежание на частна колекция в Златоград. Златната монета е от епохата на император Йоан Ватаций от първата половина на 13 в., а двете сребърни монети от времето на Цар Иван Александър, които са изключително редки за този район. Другата находка е оловно кръстче. Но най – интересно е откритото през 90-те години на миналия век съкровище от 135 сребърни монети на цар Иван Шишман край село Пресека, намиращо се на 2-3 км от Ени клисе / новата църква / край Добромирци.
