Стотици агнета и ярета огласят не само животинския пазар край Благоевград, но и целия район наоколо. Десетки производители са докарали стоката си от съседните селища с надеждата да я продадат и да осребрят труда и мъката си по отглеждането на животните преди Великден. Но никой от купувачите не бърза да сключи сделка. Пазарлъците вървят трудно, тъй като блеенето на четириногите от каруци, леки коли, камиони, саморъчно направени двуколки пречи на хората да се разберат. Налага се да се надвикват с гласовитите агнета и ярета.
Клиентите правят по-сериозен оглед на стоката от проверките от последните дни на границата ни с Гърция. Те не само оглеждат бъдещата мръвка за трапезата си, но и я опипват, за да са сигурни, че има достатъчно месо, че не са тлъсти. Дори си водят специалисти, които да дадат мнението си бива ли я стоката, или не. Някои се опитват да смъкнат закованата от животновъдите цена от 6,00 лева за килограм живо тегло, но без успех. Поне засега. Защото с напредването на деня някои стопани са принудени да продадат по-евтино животинките си, за да не са капо. Повечето обаче са категорични, че при цена под 6,00 лева са на загуба. Пък и след Великден идва Гергьовден, когато по традиция българинът отново залага на агнешкото и ярешкото.
„Няма вече кой да гледа животни, че е трудно и сметката ни не излиза. С всяка изминала година ставаме все по-малко животновъдите. Цяла зима мръзна, не мога да си дам стоката без пари”, твърди млад мъж от село Покровник.
Бай Славчо гони 80-те години, вече няма сили да гледа стока, за последно му е тази година и се отказва. „От тази цена надолу не мърдам. По магазините агнешкото върви по 14-15 лева за килограм, че и нагоре. Даже трябва да търся по 7 лв. за кг, но съм си направил сметката. И на мен в магазина не ми дават нищо без пари”, казва пенсионерът.
Сигурно е, че олелията и ожесточените пазарлъци на животинския пазар край Благоевград ще продължат през целия ден.
Възрастните продавачи много внимават да не ги измамят с парите. Броят по няколко пъти банкнотите, някои дори водят със себе си синове и внуци, че да ги проверяват да не са фалшиви.
„Прекупвачите диктуват какво да се случва на пазара. Ще ни принудят да продаваме и на цена от 5,00 лева за килограм живо тегло. Те са обиколили високопланинските села, стигат да най-отдалечените махали и изнудили старите стопани, купили са стоката им за по 4 лева. Лъжат ги и в кантара. Затова нашата стока не върви много. Има и много внос на животни”, оплаква се животновъд от благоевградското село Логодаж. Той и останалите се жалват, че само цената на животните не се вдига. Вече 10 години все продават за най-много 6 лева за килограм. А фуражът от 20-30 стотинки за килограм преди десетилетие сега е три пъти по-скъп.
„Става все по-трудно, на загиване сме, на финалната права сме. Дават субсидии за овце на книга, за породи, които не дават нито вълна, нито мляко, нито месо, като нашите, а за нас – нищо. Само мъката и трудът. Затова и стачкуваме с колегите. От сутрин до вечер с баща ми Здравко сме със стадото от 320 овце и агнета. Помага ни непрекъснато и майка ми. Мъчим се, но не виждам светлина в тунела”, твърди Кирил Безински от благоевградското село Изгрев. Семейството му разчита на редовни клиенти, за да продаде някое и друго агне за Великден. Няма интерес от фирми от страната и Гърция, които да купят повече бройки. Разполагат с над 100 агнета от по 25-30 килограма, но ще продадат малка част от тях. „Хората нямат пари, искат по-малки животни – по 18-20 килограма. Но по тях още няма достатъчно месо – нито по бута, нито по плешката. Няма какво да се изпече. Не се купува тук, защото вземат от Северна България за по 5 лева килограм живо тегло. Пробутват и много животни, които са внос от Румъния, а лъжат, че са български. Правят го, тъй като вкусът на нашите и вносните агнета няма нищо общо. Българските са много по-вкусни. Не се ли промени нещо, ще загубим нашето прекрасно агнешко месо”, смята младият животновъд. Фирма, която миналата година за Великден е взела 1200 агнета, сега е взела едва 200 бройки. Това е показателно за свития пазар на родните агнета. А разходите за тях са повече от сериозни. Кирил купува комбиниран фураж на гранули от Павликени, който струва 1 лев за килограм, за да гарантира витамини за овцете. Всяка овца яде по 500-700 грама на ден от този фураж за времето от декември до месец май. 200 килограма се харчат всеки ден, над 25 тона отиват на сезон за цялото стадо. И млякото вече не върви, след като затворили руския пазар. Мандрите вземат по-малко. А идвали преди време чак от Карлово да изкупуват чисто овче мляко за по 1,20-1,35 лва за литър. Вземали ежедневна проба дали е чисто и без примеси. „По 24 часа сме с овцете, плащаме за ваксини, за лекарства, за доктори. Едно недоглеждане води до загуби. Сами израждаме малките агнета. Като сложим чертата, получаваме по една минимална заплата, каквато се дава за някоя държавна работа. Но не може да се сравняват усилията и мъката ни с тази на държавните чиновници”, категоричен е Кирил Безински.
Повечето фермери искат да се отърват от стоката, за да не я хранят следващите месеци и да са само в разход. Който продаде стоката си, ще е добре. Ще се е отървал от грижите по нея, пък и ще сложи някой и друг лев в джоба си Надеждата пък ще е за тези, които не са могли и за тези, които не са искали да продават евтино. За тях има и утре. Поне до Гергьовден.
