Работил е като учител, спасител по плажовете, културен експерт, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в.,"Черно море", служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията.
Най-широко известен е със своите литературни произведения – има издадени 26 книги с поезия, белетристика и публицистика. Днес рожден ден празнува Валери Станков.
Роден е през 1956 година във Варна. Основно и средно образование завършва в родния си град, а диплома за висше образование, специалност “Руска филология”, получава в Шуменския университет “Константин Преславски”. Женене, има трима сина – Петър, Стефан и Иван.
Публикувал е стотици статии в централния и местен печат. Носител е на национални и регионални литературни награди, между които са Наградите на СБП за поезия и публицистика, Национална награда „Гео Милев”, Национална награда „Дамян Дамянов”, Национална награда „Богомил Нонев”, Национална награда „Биньо Иванов” и други. Член е на Съюза на българските писатели.
Валери Станков се счита за един от най-нежните съвременни лирици, с огромен принос към любовната поезия.
Предлагаме компилация от най-четените стихове и цитати от рожденика:
В мечтите си на всичко съм готов.
И аз се моля – Бог света да пази,
че по-добре да пукнем от любов,
отколкото да луднем от омрази.
СЕЛФИ СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО
… живея сам – без феи и без елфи,
и спя върху един прогнил матрак,
понякога се щракам и на селфи –
светът да види истински глупак…
В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън –
без входни такси, бели рокли,
пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
„Не съм последния мечтател и последният вярващ в Божествения смисъл на живота.
Вдъхновението е в самите нас, точно като диханието.“
…стих – или светулка ще ви пратя
аз към друго и не се стремя –
хората да бъдат мои братя
и – щастлива – моята земя… (из "Утопия")
Дали ще ме приеме Бог, не зная.
Едва ли, щом разбрах – на този свят
опита ли човек да смъкне Рая,
превръща сам живота си във Ад. ("Душа")
Тъй както онзи старец бял
свят съгради за седем дена,
да можех, щях от шепа кал
да сътворя за теб Вселена. ("Да можех")
… ние може добре да живеем
но без тия добри словеса
сякаш в нашия глас ненадеен
брънза бърза и злобна оса
ще ме сочат след мен ще се хилят –
да се чуди човек кой е луд –
аз ли – дето положих усилия –
този свят да не пукне от студ? ("Монологът на градския луд")
