Отново е зима, отново има увеличение на цената на електроенергията и отново има оплаквания за прекалено високи сметки за ток. Това не е изненадващо. Още по-малко изненадващо е, че вина за това, отново, нямат дежурните виновни – крайните снабдители с електроенергия ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про.
След двуцифреното увеличение на цената наелектроенергията от юли 2012 г.[1], в началото на февруари 2013 г. бяха организирани редица протести срещу високите сметки за ток. Първоначално протестиращите се оплакваха от надписани сметки, но много скоро стана ясно, че обвинението е безпочвено, тъй като по-малко от 1% от подадените жалби до трите дружества се оказаха основателни (ЧЕЗ, ЕВН, Енерго-Про).
Следващото обвинение обаче беше готово – „сметките са изненадващо високи, защото отчетният период е над 31 дни”. Удължаването на отчетния период наистина противоречи на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, но едва ли може да се разглежда като сериозна причина за протести, най-малкото защото всеки потребител заплаща единствено и само консумираната електроенергия. По-дълъг отчетен период през един месец означава по-къс отчетен период през друг, тъй като дните в годината са ограничени и крайните снабдители не могат да фактурират повече от 365 дни, а веднъж на четири години – 366 дни. Ако пък по-високата сметка за ток в началото на годината създава проблеми за личния бюджет, винаги съществува възможността сметката да се разсрочи. По този начин домакинството може да заплати консумираната електроенергия точно за 31 дни, а заплащането на останалите дни да се прехвърли към сметката за следващия месец. С други думи има вариант за разрешаване на ситуацията, който не включва масови протести.
Ако пък случайно някой от тези два варианта не сработи за създаване на социално напрежение, винаги може да се прибегне до дежурното обвинение – „електроразпределителните дружества подават електроенергия с по-ниско напрежение, което надува сметките”. Сметката за ток на всеки потребител на електроенергия зависи от две групи компоненти – потребена мощност, измерена в кВтч, и цените на отделни услуги, например, активна дневна/нощна енергия; пренос и достъп до преносната и разпределителната мрежи, измерени в лв./кВтч. С други думи при непроменени цени за тези услуги, увеличение на сметката за ток може да има единствено ако се увеличи потреблението на електроенергия, т.е. мощността.
Имайки предвид, че законите във физиката не подлежат на тълкуване, нека разгледаме някои взаимодействия. Мощността се измерва като произведението от силата на тока и неговото напрежение[2]. Силата на тока се измерва като частното между напрежението и съпротивлението[3]. От двете формули следва, че съпротивлението влияе обратнопропорционално на количеството потребена електроенергия, а напрежението – правопропорционално (P=U2/R). С други думи, подаването на електроенергия с по-ниско напрежение автоматично означава, че количеството потребена електроенергия от едно домакинство намалява[4], а оттам намалява и сметката за ток.
От началото на октомври 2014 г. цената на електроенергията за домакинствата претърпя двуцифрено увеличение – с 10%, каквото имаше и в средата на 2012 г. Този път обаче, Комисията за защита на потребителите се самосезира след последното заседание на Министерски съвет за 2014 г., на което стана ясно, че заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика е получил „няколко сигнала от граждани”. Вече не става въпрос за надписани сметки, тъй като предния път номерът не мина, а сигналите са само за по-дълъг отчетен период. Според министъра на енергетиката обаче проблем няма, тъй като 99% от фактурите са за срок до 31 дни.
След като и този опит за създаване на напрежение не сполучи, вероятно в най-скоро време ще се чуе отново за подаване на електроенергия с по-ниско напрежение, което „надува” сметката за ток. Преди някой потребител да възроптае срещу високата си сметка, първо трябва да се увери, че това не се дължи на по-висока консумация. Нека не забравяме, че температурите изведнъж паднаха в последната седмица на декември, което води до по-високо потребление с между 8% и 10%, и се задържаха на много ниски нива през първите две седмици на януари. Ако потреблението на клиентите е сходно, то сметките е нормално да са по-високи заради увеличението на цената от началото на октомври 2014 г.
Ако има друга причина за по-високите сметки, потребителите са в пълното си право да заведат жалба до съответния краен снабдител. Ако проблемът, при наличието на такъв, не бъде отстранен, могат да заведат жалби и до Комисията за защита на потребителите и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това, че е зима, не означава, че трябва да се създава напрежение заради „няколко сигнала от граждани” – които, както се вижда след проверките, в повечето случай са неоснователни.
Източник: Интитут за пазарна икономика.
