Паметта на българския поручик Генчо Неделчев, загинал юли 1913 год., почетоха в босилеградското с. Божица. Поклонението организира културно-информационния център „Босилеград“, сдружение „ГЛАС“ и Демократиченият съюз на българите. От името Генералното консулство на България цветя поднесе пълномощният министър Николай Колев. Специално за събитието дойдоха гости от Кюстендил, сред които и историк Ангел Джонев, както и местни жители от Божица.
В словото си пред паметника, председателя на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов каза:
„Днес отдаваме почит, на паметта на поручик Генчо Неделчев загинал на 11 юли 1913 г. при местнотта Панжин гроб. Той е родом от Русе и е бил командир на 16-а рота от 2-ри пехотен Искърски полк на 5-а Дунавска дивизия. Издигнат е бил за „споменъ отъ съпругата му” и по една случайност и с малко усилия от наша страна в днешно време, бе запазен за бъдещите поколения. Паметникът бе открит от Александър Димитров и бе възстановено от баща му, Димитър Димитров. Нека това да бъде почит и за ония 435 български войници и офицери загинали в боевете от село Караманица до връх Стрешер както и за 523 сръбски войници и офицери загинали по тия места от 28 юни до 18 юли1913 г. в жестоки боеве между части от българската и сръбската армия.
Сред тях е и поручик Генчо Неделчев. Неговия надгробен паметник е един от малкото оцелели до наши дни български войнишки паметници в Босилградско.
Целта на този помен е да отдадем почит на жертвите на войните, да отворим скритите страници в историята на сръбско-българските отношения, и от днешната историческа дистанция да ги препрочетем и преосмислим отново. Историята е част от нашата житейска философия и препрочитайки я и преосмисляйки на базата на достоверни исторически факти, ние поемаме пътя към покаянието, извинението, опрощението, националното помирение и трайно омиротворяване на Балканите. По този път е минала историческата и политическата мисъл в развитите европейски страни и ние можем само да се поучим от тях.
Нека не забравяме, че в момента се прави помен за паметта на невинните жертви в Сребреница преди двайсет години. Очакваме, че изправяйки се пред жертвите от близкото минало, сръбските политици ще направят това, което германските, френските, полските и други европейски политици направиха преди време, и ще отправят послания които да ни доближат до цивилизования свят.
Ние искаме да вярваме, че това се прави не от дневно-политически интереси и не политическа показност, а от дълбоко изживян и изстрадан духовен катарзис.
Мир не може да има ако историята непрекъснато възпроизвежда историческите спорове и възпитава омраза между народите. Омразата винаги е път към нови стълкновения и войни.
Мирът, както и войната, се гради в съзнанието на хората. От нас зависи дали на базата на критическото преосмисляне и осъждане на кървавото историческо минало, ще тръгнем по пътя на мира и съзиданието, или непрекъснато ще повтаряме историческите грешки и разоренията.
Не бива да призоваваме призраците на миналото, а точно обратното – на базата на историческата истина да открием какви са причините за настоящето и да поставим по-добри основи за бъдещето.
Ние трябва да открием, да възстановим и да пазим паметниците на жертвите на войните, не за да възпитаваме бъдещите поколения на омраза и реваншизъм, а да ги използваме като опорна точка за мир и разбирателство между народите“.
