На 89-годишна възраст във Финикс, Аризона бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон напусна земния свят. Новината съобщи неговият наследник Антоний в социалната мрежа.
Митрополит Симеон (светско име Христо Димитров Костадинов) е роден на 17 септември 1926 г. в гр. Варна. Основно и средно образование получава в родния си град.
През уч. 1945/1946 г. е начален учител в с. Драндар, Варненско, след което в продължение на четири години е прогимназиален учител в с. Суворово. Продължава образованието си в Института за усъвършенстване на учители педагози. След завършването му няколко години е на педагогическа работа в София, а заедно с това през 1952 г. завършва като частен ученик и курса на Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски“. От есента на 1953 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София.
По време на своето следване там, по решение на Св. Синод е приет като послушник в Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“. На 07 декември 1954 година в параклиса на Духовната академия „Св. Климент Охридски” е постриган в монашество с името Симеон от Ловчанския митрополит Филарет под духовното старчество на Левкийския епископ Партений – викарий на Софийския митрополит. На 12.01.1955 г. в същия параклис е ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния ректор епископ Макариополски Николай, като от същата година е причислен към братството на Рилската св. обител, където прекарва и ваканционните си месеци.
От края на 1957 г. до лятото на 1959 г. йерод. Симеон е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 08 октомври 1958 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ в Троице-Сергиевата лавра е ръкоположен за йеромонах от Руския патриарх Алексий I.
След завръщането си в България, от септември 1959 г. той е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на 1965 г. На 1 ноември 1961 г. по решение на Св. Синод в Рилската св. обител е възведен в архимандритско достойнство от тогавашния игумен Стобийски епископ Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит).
От 22 януари 1966 година архим. Симеон е назначен за протосингел на Българската епархия в САЩ, Канада и Австралия със седалище в гр. Ню Йорк, която длъжност изпълнява до януари 1973 г.
На 14.01.1973 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Главиницки” и е назначен за викарий на Ню Йоркския митрополит Йосиф (Диков, +1987 г.) и администриращ българската епархия в гр. Акрон, Охайо. На този пост епископ Симеон остава до м. декември 1978 г., когато е повикан в София и не му се позволява да се върне в САЩ. На 11 май 1979 г. въпреки решението на синода в София все пак той се завръща в Ню Йорк, САЩ, но с оглед да се уреди каноничното му положение е назначен от 22 декември 1979 г. за патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа със седалище в Будапеща, Унгария.
На 17 април 1986 г. е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в гр. Будапеща, Унгария.
По решение на Св. Синод от 30 май 1994 година, прот. №17, той се титулува Западно- и Средноевропейски митрополит със седалище в гр. Берлин, Германия.
Подава оставка по здравословни причини, която е приета от Св. Синод на 11 юни 2013 г.
