На 17 март православната църква почита паметта на св. преподобни Алексий – “човек Божи”. Той е роден в древен Рим по време на управлението на Теодосий Велики. Родителите му решават да го оженят много рано, въпреки неговото намерение да се отдаде на Бога. Преди сватбата на Алексий му се явява Св. Павел, който му казва: “Този, който обича баща и майка повече от мен, не е достоен за мен”. Пред самия олтар Алексий поглежда кръста с угризения, след което безмълвно напуска църквата, като изоставя всичките си близки. Прекарва 18 години в манастир в Сирия. Там става много уважаван свети човек, чието тържествено и безмълвно посвещение често е тема на много дискусии не само между монасите, но и в обществото, на което служи.
Почти целия си съзнателен живот светецът в името на своето обещание към Бога прекарва в мълчание и укривал своята самоличност. Наказанията и лишенията, на които сам се подложил заради колебанието си, са прекалено жестоки и забулени в мълчание.
Званието “Божи човек” той получава след смъртта си, поради своето себеотрицание и пълно отдаване в служба на Бога.
Имен ден празнуват: Алеко, Алекса, Алексей, Алекси, Алексий.