На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Българската православна църква почита днес паметта на св. Йоан Рилски Чудотворец – един от най-големите български светци, покровител и застъпник пред Бога.
Св. Йоан Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители.
По традиция стотици хора посещават на този ден Рилския манастир и свързаните с отшелника светец места – като неговия гроб, намиращ се на около 4 км над светата Рилска обител.
Празникът се нарича още "Отчов ден", като се отбелязва и във всички храмове в страната, носещи името на светеца. Поради звуковата близост обаче повечето хора го назовават "Очов ден" и го свързват с вярването, че св. Йоан Рилски имал чудотворната способност да лекува очни болести.
Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).
До 25-годишна възраст е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина.
Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно – в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта си през 946 г. св. Йоан Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София.
Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на св. Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.
На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Светия синод Великотърновският митрополит Григорий измолва частица от мощите на св. Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на св. Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
На 19 октомври се отбелязва и Денят на българския лекар, празника на миньорите, а също и на Софийската духовна семинария.
