На 26 ноември отбелязваме празника на Свети преподобни Стилиян. Роден и живял е в периода между 400 и 500 г. сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала покрай южния бряг на Черно море в Мала Азия. Той растял, уповавайки се на Светия Дух. Момчето не се поддавало на земни страсти и благодарение на любовта си към Бога, той се осланял на щедрост и милосърдие. Всичко материално, което той притежавал, продал и раздал на църковните сиромаси.
След като се освободил напълно от бащиното си наследство, отишъл в недалечен манастир и се замонашил. От тоз момент нататък никаква земна мисъл, нищо материално не можели вече да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се само да се хареса на Господа, да извиси душата си и да си спечели така обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво желание, което да противоречи на Божията воля.
Но желанието на светеца да се докосне още по-близо до Бог се засилвало и той се отдал на още по-строг отшелнически, аскетичен живот. Заселил се в пещера и във всичко виждал Бога. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали Господа му изпращал храна чрез небесните ангели.
Славата му се разчула надлъж и нашир. Хора от далеч заприиждали при него, за да се утешат душевно и телесно. А що се отнася до самите деца той знаел още, че те имат ангелски души. Затова и Св. Стилиян искал от цялото си сърце да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това, получил чудотворна сила за лекуване на болни деца. Майки отидавали при светеца със своите сакати или болни дечица, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята мъка. Св. Стилиян, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да им помогне. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и Св.Стилиян тогава извършвал чудото – децата оздравявали. Също така по неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца.
Когато достигнал дълбока старост, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, за да си отпочине от дълговременните трудове, лишения и суровост на аскетичния живот. Мястото, където е погребан, не е известно, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали.
Дори името му произхожда от глагола “стилоно”, което в превод от гръцки означава “укрепва” или “укрепващ здравето на децата”. Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец.
Имен ден празнуват Стилиян, Стела, Стилияна, Стиляна, Стилян, Щилиян, Щилияна, Щерян, Щеряна!