Днес църквата почита свети Никифор Изповедник, патриарх Цариградски.
Никифор I е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815. Роден по времето на император Константин V Копроним, той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина през 787 г. църковен събор. След това напусна своята служба, основава манастир и се оттегля в него.
След смъртта на патриарх Тарасий, Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. е свален от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.
През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и е погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.
Никифор е име с гръцки произход и означава победоносец.
