На втория ден от новата година българите почитат деня на Свети Силвестър. Този празник е известен още и като Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри.
Св. Силвестър се смята за покровител на животните и особено на едрия рогат добитък, поради това хората празнуват в чест на воловете, конете, биволите. Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа.
В нощта срещу празника момците, които са коледували, сред тях може да има и женени мъже, организирани в дружини по няколко души обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвя мома, която очаква любимият й да дойде. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят.
На другия ден може да бъдат поканени на гости от стопанин, на когото са ринали.На този ден на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
Според легендата Свети Силвестър папа римски е свещеникът, кой кръщава официално император Константин І Велики. Името му се свързва и със следното предание. Магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но св.Силвестър уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.
Народното поверие гласи, момък (нежен мъж) намери кукуряк на Свети Силвестър, то той и неговите волове ще бъдат здрави през цялата година
