На днешната дата по стар стил Българската православната църква почита паметта на Свети мъченик Трифон, наречен от народа Зарезан, защото се отбелязва в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. До 1968 г. той е бил почитан именно на 14 февруари. След това обаче е възприет Григорианският календар и така Българската православна църква възприема датата за почитане на светеца на 1 февруари.
Свети Трифон живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. Заради силната си вяра още от младини той бил надарен от Бога с лечителска дарба. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен.
Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне смъртта по-бързо, склонил глава и починал. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти.
Вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича “зарязване”. След това всички се събират и избират “царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение.
“Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с “Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
