Народно читалище „Отец Паисий 1926” и Ловно-рибарската дружинка в Ъглен организират днес възпоменателно тържество за избитите през лятото на 1877 г. жители на селото. Панихида за невинните ъгленски мъченици ще отслужи отец Евгени.
Малко се говори за случилото се по време на Руско-турската освободителна война в това малко село. Красивата пещера Селището получава името Пещерата на живо изгорените след трагедията от късното лято на 1877 г. Самата пещера се намира на около 2,5 км. североизточно от центъра на село Ъглен. Дълбочина й е 57 метра, а деневилецията е 15 метра. Под самата пещера и до сега блика силен извор със студена вода.
Днес, освен с уникалната си природна красота пещерата е известна и като един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България със зверски изкланите и изгорени живи над 130 българи от развилнелите се турски орди през август 1877 г.
Местият писател, журналист и краевед Йото Пацов разказва.
Някои я наричат Човешката пещера, но ъгленчани си я знаят като Селището – по името на елията край Вит, където по предание някога е било селото. Тук започва най-внушителната скална стена (Червената стена) на Ъгленския каньон, чията сурова и в същото време мека живописна красота неудържимо привлича туристи, риболовци и почитатели на природата. На съседния хълм в посока селото, някога се е намирала и средновековната крепост охраняваща района.
Но едва ли има на друго място в Отечеството такова драматично съчетание на изумителна хубост и кошмарна трагедия – хубостта от Бога, трагедията от хората. Затова наричат Ъглен северняшкия Батак – само година и четири месеца след страшната гибел на батакчани, драмата от тамошната църква се повтаря в ъгленската пещера.
Случило се през лятото на 1877 г. преди и по време на третата атака на руските войски срещу укрепилата се в Плевен турска армия на Осман паша. Обръчът се затягал, руснаците давали огромни жертви, засега без успех, но паниката вече настъпвала в турските редици. Попаднали извън обсадата, отделни части търсели път към други турски гарнизони. Единственият свободен друм към Орхание (Ботевград) оставал стария път по поречието на Вит през Чириково и Свинар, сега Садовец, и Ъглен.
Отстъпващите части грабели безмилостно, убивали и насилвали българското население и селяните се криели по гори и долища. Ъгленчани избрали пещерите за свое убежище и в най-близката от тях се събрали повече от триста души старци и майки с деца, с надеждата да останат незабелязани.
Издал ги неволно техен съселянин – оставен да наблюдава на входа на пещерата той видял как турците извеждат добитъка и грабят къщите – и гръмнал с пищов към тях.
Видели дима от изстрела, турците се завтекли и открили убежището им. Нивите тъкмо били ожънати, снопите складени на кръстци – с тези снопи турците зазидали пещерата – ред сухи, ред накиснати във Вита. И ударили чакмака – така превърнали хляба на хората в тяхна гибел.
Бял лют дим изпълнил тъмните сводове, обгърнал пищящите майки и деца, жените мокрели ризи и престилки по сълзящите стени да увиват главиците на чедата си, но спасение нямало… Само някои от по-здравите и пъргави успели да изпълзят през вертикалния комин, но там ги пресрещнали черкези, които препускали на бързоногите си коне и съсичали мъже и деца, моми и майки…
Така Освобождението заварило Ъглен – с камара овъглени трупове в Човешката пещера, с изпепелени къщи, гладясали сирачета и покрусени възрастни, с непогребани тела из сечини и долища…
Сега за тази трагедия ни напомня паметникът в центъра на Ъглен и паметната плоча в пещерата с изписаните на нея имена: Неделя Кръстева с 2 деца… Петрана Михкова с 2 деца… Цветко Петков и жена му… Гана Тодорова и детето и… Мата Стаменова с 3 деца… Мица Стоичкова с детето и…
Това е само малка част от списъка, озаглавен „На живи изгорените и изклани ъгленчани от развилнелата се турска сган през м. август 1877 г. – от признателните потомци. С. Ъглен, м. май 1944 г.“.
Накрая пише: „Освен тях изгорели са още около 80 души, чиито имена не се знаят“. И това не е всичко – следва друг списък, озаглавен лаконично: „Заклани“. Днес от 13 часа ъгленчани ще поднесат цветя на лобното място на предците си, паднали невинна жертва за свободата ни.
