Въвеждането на депозитна система за отпадъците е неподходяща за България. Това стана ясно днес на екологичния форум и „Разделното събиране на отпадъци в подкрепа на зелената икономика”.
В последно време се подновиха дебатите за изграждането на задължителна депозитна система у нас. Въвеждането на подобна инициатива няма да окаже особено позитивно въздействие нито на икономиката на страната ни, нито на околната среда.
Новата система за България ще функционира като потребителите връщат пластмасови, стъклени бутилки и алуминиеви кенове в обектите за пазаруване. Това ще става ръчно на касите или в специални машини, като бутилките след това се използват отново.
Потребителят ще получава обратно сумата за опаковката, която е включена предварително в цената на продукта. В Германия например за една предадена бутилка се връщат 25 цента.
„Депозитната система няма да подпомогне целите за рециклирането. Тя е административно сложна и носи голяма финансова тежест. Само първоначалните инвестиции за въвеждането ѝ ще са 133 млн.лв., а генерираните приходи няма да са повече от 17 млн.лв. годишно. Освен това тя ще оскъпи процеса на рециклиране 2-3 пъти, ще се стигне и до поскъпване на продуктите. Цената на минералната вода на дребно, например, ще скочи двойно“, това стана ясно от думите на Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.
Тя допълни, че не разбира защо дебатите по темата се подновяват, при положение, че в системата няма промяна. От изказването на г-жа Величкова се изясни идеята, че депозитната система е прекалено скъп и неоправдан експеримент, който може да има тежки последици за бизнеса.
Твърдението ѝ бе подкрепено и от изпълнителния директор на Екопак България Тодор Бургуджиев. „Тази система ще застраши вече изградената такава за разделно събиране на отпадъци. Фирмите, които се занимаваме с това, ще загубим 9 млн.лв. само заради пластмасовите бутилки“, заяви той.
И в момента въпросните фири търпят загуби от 14 млн.лв. годишно заради клошарите, които взимат бутилки от цветните контейнери и ги носят в пунктовете за вторични суровини. „После ние трябва да ходим и да си изкупуваме собствения материал от пунктовете. Без кражбите на клошарите можехме да реализираме два пъти по-високи цели за рециклиране“, каза още Бургуджиев.
Според бившия екоминистър Нона Караджова бизнесът в България инвестира много в рециклиране и моделът не трябва да се променя. „Страната ни рециклира два пъти повече пластмасови опаковки от поставените от ЕС цели. Депозитната система няма да стимулира намаление на отпадъците, а именно към това трябва да се насочат усилията. Сега например все повече бутилки се правят с екодизайн. При тази система няма да има смисъл от това и ще се върнат пак тежките, стари бутилки“, заяви Караджова.
На нейните думи възрази Евгения Ташева от неправителствената организация „За Земята“. По думите ѝ твърденията за българските успехи в рециклирането са преувеличени. „Не постигаме чудеса в сферата. Хората просто не използват контейнерите за разделно събиране. А и от това, което се изхвърля в тях, използваемият материал е само 30%. Депозитната система ще помогне за увеличаване на рециклирането с 30 на сто. Тя е страхотен начин потребителите активно да се включат в опазването на околната среда“, коментира Ташева.
