Настане вечер, месец изгрее“. Това е стихотворение на Христо Ботев. Да, това са думи на колоритния и доста начетен треньор на футболния отбор на „Пирин“ – Благоевград – Наджи Шенсой, който някои вече наричат Поета.
Косовският специалист за втори път застана начело на „орлетата“ в началото на октомври. Не изненада никой с реденето на куп поговорки и пословици, защото отдавна сме наясно, че е като енциклопедия по отношение на народните житейски мъдрости от предишните му престои у нас.
Напоследък обаче заговори с жар и плам за най-нежния литературен жанр – поезията. И за националния ни герой и поет Христо Ботев, чието име носи стадионът на благоевградския тим. Истината е, че Шенсой превзе родната футболна действителност и се превърна в един от добрите герои в нея. Не го направи с оръжие, както Ботев действал с парахода „Радецки“. Приликата обаче е в страстта, с която треньорът преследва успехите, води тренировките и мачовете, радва се на победите. И във вярата в каузата. „Играчите попиват всичко, което им казвам.
Като прахосмукачки са
приемат моите идеи“, казва в типичния си стил Наджи. И отива още по-далеч. „Парадоксално е, но превърнахме една колективна игра като футбола в индивидуална. Това е така, защото 11 глави на терена мислят като една. Приличат на октопод – с един мозък, но с 8 пипала. Пострада ли едно от тях, то другите 7 му помагат. Това е емпатия /.б.а. – съчувствие/“, твърди не на шега наставникът на „Пирин“.
За него са еднакво важни уменията на футболистите и тяхната психика. Затова работи много и в двете посоки. Видно е, че успява да се справи повече от успешно. От абсолютен аутсайдер „орлетата“ след неговото идване буквално „полетяха“. Не загубиха от лидерите „Лудогорец“ и „Литекс“, победиха „Левски“, направиха на пух и прах „Локомотив“ – Пловдив и „Черно море“. „Още с поемането на поста заявих, че статистиката е като минижуп – показва много, но скрива най-важното. И бях убеден, че отборът ни не е обречен да изпадне. Много добре познавам прословутия пирински дух, трябваше само да го събудя и да го пусна да излезе от „бутилката“. Не съм изненадан, че толкова
бързо набра скорост
и вече помита всичко по пътя си“, споделя Наджи Шенсой. Дори и той обаче не може да обясни само с една дума възхода на своя тим. Разкрива, че за да се случи подобно нещо, необходимо е езикът на тялото ти да е в съзвучие с думата „работа“. Защото само талант не е достатъчен. Трябват сериозна физическа подготовка, солидна психическа устойчивост и перфектна тактическа дисциплина. Само тогава футболистът може да даде най-доброто за отбора си. Специалистът признава, че много му помагат в контакта с играчите поговорките и пословиците. Не крие, че от години ги колекционира. Знае поне 4000-5000 от цял свят. „Една хубава поговорка може да замени цял роман“, убеден е той. Защото в 1-2 изречения е „затворена“ житейската мъдрост на даден народ. Затова „орлетата“ често чуват следните народни умотворения:
„Сговорна дружина планина повдига“
„Бащина поука – синова сполука“, „Ако си овца, вълци все ще се намерят“, „Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един“, „Който се труди, не губи“. Шенсой чете много, интересува се от философия, психология и социология. Завършил е маркетинг в Икономическия университет в Прищина. Учил е треньорския занаят при корифеи като Тодор Веселинович, стажувал е дълго като помощник при мнозина специалисти. Работил е в 6 държави като наставник. Но в България не се чувства чужденец. Още повече, че е горанец – етническо българско население в Косово.
Семейството му липсва, но това е рискът на професията. Шенсой и съпругата му имат къща на Босфора в Истанбул. 27-годишната дъщеря на треньора – Джемре, завършила стоматология и сега специализира. Синът Джани, който е на 23 години, взел диплома от университета в град Измит, специалност „Строителство“. Иска да запише магистратура в САЩ. „Възпитал съм ги да имат големи цели. Да са първо успешни, а после добри хора. Защото няма място в света за неуспелите. Това непрекъснато повтарям и на моите футболисти – нека постигат успехи, а после да са добри. Ако са само добри, но нямат успехи, нищо хубаво не ги чака. Всеки отговаря за действията си“, твърди Шенсой. Последното си твърдение подкрепя с история в типичен негов стил.
Лъв, набол в петата си трън
извикал овчар да го махне, обещал, че няма да го изяде. Пастирът извадил тръна и си отишъл жив и здрав. След време обаче нарушил закона и влязъл в затвора. Хвърлили го на лъвовете, сред които и животното, на което помогнал. Този лъв изгонил останалите и им казал: Той е мой. Човекът си помислил, че е спасен, тъй като някога помогнал на звяра. Нищо подобно. Лъвът го изял. Логиката на животното е, че щом си направил нещо лошо, ще си понесеш наказанието, реди Наджи. И казва, че животните нямат вяра, но всяка сутрин се молят. Лъвът – да е със секунда по-бърз, за да хваща плячка и да не е гладен. Газелата – да е по-бърза с 1 секунда, за да избяга от хищника.
Не бива да си нито бавен лъв, тъй като ще умреш от глад, нито пък бавна газела – ще станеш жертва на хищника, казва наставникът на „орлетата“, който е доволен от работата си и от успехите на своите футболисти. Негодува само от едно – полусезонът свършва. „Тъкмо „Пирин“ тръгна нагоре и мачовете приключват. А сме в шампионски ритъм. За последните 6 мача имаме 12 точки, а който печели средно по 2 точки на двубой, дори става шампион. Ще дам рушвет на БФС, за да удължи полусезона“, казва с усмивка Наджи Шенсой. А ние се надяваме той да продължи да е част от българската футболна действителност. Защото ще научим още тънкости от треньорския занаят и нови житейски мъдрости.
