Малки оброчни фигури, намерени в най-различни краища на България, са събрани в изложбата “Вотиви” в Националния етнографски музей.
Експозицията е уникална по своя характер и е част от проект за изследване на наследството на траките по българските земи, разказва пред БНР уредникът на етнографския музей и куратор на изложбата д-р Иглика Мишкова. Малките фигурки са дарявани в древността на божествата с различни молби, а както често се случва, езическата практика е християнизирана.
В изложбата са включени експонати и на Историческия музей в Хасково. Терминът „вотив” се извежда от латинската дума „ex-voto” и на български най-общо означава вричане, оброк.
Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на божество. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита.
Вотивите от фонда на РИМ-Хасково са произведения на примитивното златарско изкуство и част от дребната металопластика. Предназначението им е свързано с лечебната практика по нашите земи. Символично и схематично те изобразяват болния орган или конкретния проблем на молещия за помощ.
Затова представляват изображения на ръце, крака, очи, уши, бъбреци, бебета и деца, фигури на жени и мъже. Употребявали са се до 30-те години на 20 век. Колекцията на РИМ-Хасково е събирана през 60-те и 70-те години на 20 век. Част от вотивите са открити при археологически разкопки, други са предоставени от църкви и параклиси, трети – от дарители.
В едно село в Централна България все още съществува вотивна люлка, която е изработена от панагюрски златар и до ден днешен се дава на жени, които желаят да заченат, взема се от тях, спи в домовете им, след което се сдобиват с така мечтаната рожба, става ясно от думите на куратора на изложбата д-р Иглика Мишкова пред БНР.
А в няколко хасковски села хората и до ден днешен вземат “фигурките”, както ги наричат, от църквата.
Вотивите са използвани за предпазване от злото, за пожелание за здраве и наричане на професия – Има прекрасни фигури на мъже с книги.
Явно пожеланието е било за деца, които да се занимават с наука или да се изучат.
Лечебни качества вотивите придобиват след като бъдат осветени в църква. Нужно е търсещият помощ с дълбока вяра да отправи молбата си към определен светец или светица, поставяйки вотива на съответната икона.
По принцип действието на вотивите се свързва с имитативната магия, но тези, които се носят непосредствено до тялото, действат чрез магията на допира. Качествата си за предпазване от болести и зло придобиват след като свещеник им “пее” специална молитва. Такива вотиви-амулети са носени от болни деца; жени, които абортират; мъже, които отиват на война.
Експозицията „Вотиви” ще бъде в Огледалната зала на Националния етнографски музей до 1 февруари 2017 година.
