Днес се навършват 165 години от рождението на поета и революционер Христо Ботев. Големият българин живее само 28 години, но остава в националната памет като най-светъл пример и с гениалното си творчество, и с революционното си дело.
Ботев е роден в през 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, а по-късно се завръща в Калофер, като продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. В същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Ботев известно време работи като учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си”. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град и известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г., бунтовникът е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”, в който Ботев смело зове народа за борба. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.
Априлското подтиква революционера да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой, в който след сражението куршум пронизва бунтовника.
В памет на великия българин, столичният кмет Йорданка Фандъкова ще поднесе цветя пред паметника му в Борисовата градина. Там ще се проведе и тържествено честване на годишнината, организирано от Столична община, Министерство на отбраната и Общонародна фондация „Христо Ботйов”.
Днес се навършват 165 години от рождението на поета и революционер Христо Ботев. Големият българин живее само 28 години, но остава в националната памет като най-светъл пример и с гениалното си творчество, и с революционното си дело.
Ботев е роден в през 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, а по-късно се завръща в Калофер, като продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. В същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Ботев известно време работи като учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си”. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град и известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г., бунтовникът е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”, в който Ботев смело зове народа за борба. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”.
Априлското подтиква революционера да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой, в който след сражението куршум пронизва бунтовника.
В памет на великия българин, столичният кмет Йорданка Фандъкова ще поднесе цветя пред паметника му в Борисовата градина. Там ще се проведе и тържествено честване на годишнината, организирано от Столична община, Министерство на отбраната и Общонародна фондация „Христо Ботйов”.