Една от най-ярките личности в Първото българско царство е и една от знаковите фигури за християнска България. Сред най-далновидните владетели в историята ни, наречен "равноапостолен светец" – цар Борис I Покръстител. На 2 май се прекланяме пред неговата памет.
Покръстителят на българите приема и разпространява Христовите завети чрез две ключови събития, които имат огромно значение за държавата, не само в онзи момент, а и днес. Покръстване и просвещение. След преговори той приема християнството от Цариградската патриаршия, а негов кръстник е самият византийски император Михаил III. Борис взима името на своя "духовен отец" и титулът – княз. Великото дело на покръстването на целия народ става през 865 година.
Мъдрата политика, която свети цар Борис-Михаил води и с Рим и с Константинопол довежда до извоюването на независима българска църква още със създаването ѝ.
Българският държавник управлява 37 години (от 852 до 889-та). Той посвещава живота си и на просвета, приема учениците на Кирил и Методий, въвежда и разпространява българската писменост.
Цар Борис извървява земния си път като монах в манастир на 2 май през 906 година.
Честит имен ден на Борис, Боряна, Борислав, Борил!
