Колкото по-паникьосано махаш с ръце и пляскаш с крака, толкова по-бързо се давиш. Това правило на плуването доказа в поведението си председателят на БСП Сергей Станишев. В желанието си да се измъкне от изборното поражение на евровота и да си осигури политическо бъдеще, той се опита да прехвърли цялата отговорност на ДПС и на кабинета “Орешарски”.
Станишев не можа да прости по-големите властови амбиции на Движението на права и свободи, породени от изборните резултати. Уплаши се, че предсрочните избори, за който заговори Лютви Местан, могат да го лишат от въжделения, според някои анализатори, пост на еврокомисар, или най-малкото от властта в България, колкото и лидерът на БСП да се прави, че няма нищо общо с “експертния” кабинет на Пламен Орешарски.
В паниката си Станишев направи фатална грешка. Вместо да се опита да се договори с коалиционния си партньор ДПС и под някаква форма да запази управлението, той се отрече първо от партията на Местан, а после и от правителството.
Изведнъж ДПС се превърна в спънка за изпълнението на социалните обещания на БСП, беше разобличено като преяждащо с власт, а въпреки целувките на Орлов мост, седем соцдепутати гласуваха за отмяна на декларацията, осъждаща Възродителния процес.
Едва сега пък се оказа, че кабинетът не се ползва с достатъчно легитимност в очите на българските граждани, въпреки малкия брой гласове, които стояха зад него и досега продължаващите повече от година протести.
За да накаже ДПС за склонността й да играе в своя полза с всички партии, Станишев внезапно “прегърна” идеята за задължителното гласуване като единствена панацея за спасяване на представителната демокрация у нас.
Предвижданията вероятно са, че подобна заплаха ще направи партията на Местан по-послушна и по-малко отворена към преговори с други политически сили, защото по-високата избирателна активност би трябвало да намали значението на етническия вот.
Задължителното гласуване обаче може да удари и столетницата. Резултатите от евроизборите показаха, че част от левите избиратели предпочитат да дадат гласа си за партии като доскоро неизвестната “Българска левица” или за политическата формация на Георги Първанов АБВ.
Висок процент от гражданите с леви убеждения, независимо дали са отишли да гласуват или не, не припознават БСП като партия, която може да ги представлява. Така че изобщо не е ясно на кого биха дали те подкрепата си при един задължителен вот.
Може би уплашен от това и от факта, че заради опита си да избяга от отговорност, остава без съюзници Станишев днес промени мнението си за оставката на правителството. Той обяви, че няма защо кабинетът да бърза с нея. Въпросът е дали сега има кой да подаде на лидера на БСП спасителния пояс.
Следващата зима няма да е лека и от най-голямата парламентарна партия ГЕРБ изглежда разбират това. Томислав Дончев правилно прозря, че с оставката си БСП и ДПС се опитват да прехвърлят “бомбата в нечии други ръце”. В нежеланието си тези ръце да са техните от партията на Бойко Борисов като че ли са по-склони да приемат идеята за избори през пролетта, заедно с местните.
Така сегашното управление или пък едно служебно правителство ще поемат негативите от очакваното влошаване на икономическо положение в страната. За които и да е властимащи няма по-удобно оправдание от това с предишните и с периода на нестабилност, заради който цялата държава била е ступор.
Размислите на ГЕРБ пък могат да дадат време на Сергей Станишев за договорки, които да му осигурят въжделения евркомисарски пост.
Накрая може да се окаже, че представителите на политическата класа, от всички цветове и нюанси, успешно са избягали от отговорност и са получили желаните постове. Държава, чиито политици не могат да носят отговорност, обаче, е обречена да потъне.
