Анализът на данните в края на второто тримесечие на 2018 г. спрямо края на 2017 г., както и спрямо същия период на 2017 г., показва, че средният дял на приходите в общите постъпления за страната нараства до 41,95% спрямо 38,39% в края на 2017 г., но остава по-нисък спрямо същия период на миналата година (43,52%), съобщиха от министерството на финансите.
Приходите превишават разходите за местни дейности към края на второто тримесечие на 2018 г. при 29% от общините (при 77 общини), подобрение спрямо същия период на миналата година (при 70 общини и 26%), докато към края на 2017 г. този резултат се наблюдава само при 9% от всички общини (24 общини). Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления, по-висок от средния за страната, не се променя значително и в трите разглеждани периода. Наличните в края на юни 2018 г. задължения за разходи към годишния размер на разходите на общините достига 3,9% (при 4,8% към 30.06.2017 г. и 7,2% към 31.12.2017 г.). Броят на общините, превишаващи средните нива за страната, е 82 (при 75 за същия период на миналата година и 63 към края на 2017 г.). Към 30.06.2018 г. в 20 общини задълженията за разходи към годишния размер на разходите превишава 15 на сто (при 27 общини за същия период на миналата година и също толкова в края на 2017 г.). Като цяло, приходите на общините са около 40% от общия размер на постъпленията им (приходи и трансфери), като делът на общините с равнище на този показател над средното за страната е 14,3% (около 38 общини).
Просрочените задължения на общините към 30.06.2018 г. са в размер на 138,2 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 126,1 млн. лв., като са формирани от 134 общини (50,6% от общия брой общини). Над 49% (131 общини) завършват второто тримесечие на 2018 г. без просрочени задължения в бюджета. Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 38,5% (102 общини), като общият размер на реализираното от тях намаление е приблизително 36,6 млн. лв. В същото време 44 общини (16,6% от всички) увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 16,2 млн. лв. Само 5 общини (Генерал Тошево, Ябланица, Разград, Котел, Стралджа) запазват размера на просрочените си задължения без изменение в рамките на последната година. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 3,0 млн. лв. и съставляват около 2,4% от размера на просрочените задължения в бюджета.
Общинският дълг и общинските гаранции към 30.06.2018 г. възлизат на 1 347,8 млн. лв., в т.ч 578,1 млн. лв. вътрешен (42,9%) и 769,7 млн. лв. (57,1%) външен дълг. Дългът на Столична община формира 54,1% от общия размер на дълга. Спрямо края на 2017 година, размерът на общинския дълг и общинските гаранции се увеличава с 85,9 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешните заеми с 17,9 млн. лв. и на увеличение на размера на външните заеми с 103,8 млн. лв.
От началото на 2018 г., на основание чл. 130е, ал. 4 във връзка с чл. 130ж от ЗПФ, министърът на финансите не е съгласувал планове за финансово оздравяване на общини.
Усилията на Министерството на финансите продължават и през следващите тримесечия в посока да се подобри и ефективността на управление на общинските бюджети. Препоръчително е общините да приемат и изпълняват оздравителни планове при наличие не само на три или повече от показателите по чл. 130а от ЗПФ, но и при индикации за достигане на критичните стойности по един или повече от всички наблюдавани показатели. Така те ще преодолеят и елиминират своевременно риска да нарушат фискалните правила и параметри по ЗПФ.
Комплексният анализ на показателите на общините за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност, просрочени задължения, поети ангажименти и задължения за разходи за второто тримесечие на 2018 г. показва, че с най-добри параметри на тези показатели са общините: Столична община, Панагюрище, Пловдив, Невестино, Русе, Ихтиман, Бургас, Златица, Варна, Елин Пелин, Несебър, Крумовград, Девня, Априлци, Стара Загора, Гърмен, Иваново, Челопеч, Божурище и Върбица.
Допълнително, по отделни показатели, общините Столична община, Пловдив, Варна, Стара Загора и Русе към края на второто тримесечие на 2018 г. формират най-голям излишък по бюджета си. Най-голямо намаление в размера на задълженията за разходи спрямо края на 2017 г. отчитат Столична община, Пловдив, Сливен и Поморие. Общините Смолян, Стара Загора, Перник и Велико Търново са с най-голямо намаление на поетите ангажименти за разходи спрямо края на предходната година.
С най-негативни тенденции по показателите за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност за второто тримесечие на 2018 г., като се изключат общините, които са със съгласувани планове за финансово оздравяване на основание чл. 130е, ал. 4, във връзка с чл. 130ж от ЗПФ и/или са определени като общини с финансово затруднение въз основа на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджетите на общините, оборотните ведомости и информацията по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси към края на 2017 г., се очертават следните общини: Борован, Карлово, Доспат, Любимец, Кърджали, Чипровци, Брегово, Исперих, Поморие, Баните, Бяла (обл. Русе), Стрелча, Минерални Бани, Кричим, Никопол, Бойница, Пирдоп, Антон, Пещера и Лясковец.
Общини с най-голям дял на задълженията за разходи спрямо годишните разходи:
Неделино 70,2%
Белоградчик 67,9%
Доспат 59,2%
Димово 44,1%
Струмяни 43,2%
Кърджали 35,6%
