Резултатите от проучването сочат, че мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят. Половината от българите обявяват, че биха гласували с „да“ на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват. Въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума.
На въпрос „Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум, по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?“ 56% от всички респонденти декларират, че биха участвали. Така, на практика, над половината от българите имат заявената готовност да участват в референдум заедно с местните избори.
Задължително трябва да се направи уточнението, че това са декларативни нагласи, да участваш в референдума се смята за желателно и престижно. Нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1.5 млн (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели).
Реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) да остава трудно достижим.
Социолозите уточняват, че регистрираните нагласи са по-скоро мнения „по принцип“, далече от всякаква роля на прогноза за възможния изход от подобен референдум. По тази причина представените тук резултати за отделните въпроси в референдума са сред всички запитани, а не само сред отговорилите, че биха участвали в него. Така се показва принципната структура на мненията сред обществото.
Според изследванията на „Галъп” общо казано, близо 20% на база всички запитани, пък преминават от категорията „няма да гласувам“ към колебаещи се – изправени пред необходимостта от задължителен вот. Съвсем ориентировъчно, това са около и над милион пълнолетни българи. Това са хора, за които е изключително трудно да се предвиди, какво всъщност биха направили в ситуация на задължително гласуване. Част от тях вероятно все пак не биха гласували, а част от тях ще решават в последния момент. Всичко зависи от конкретната санкция.
Данните имат напълно хипотетична стойност. Само продължаващи изследвания и анализ могат да потвърдят или отхвърлят как ще се разпределят потенциалните гласове при задължително гласуване.
