През 1956 г. 15-годишната шивачка Шърли Хичингс открива в дома си в Лондон странен ключ – сребърен с красиви орнаменти, който никой не разпознава и който не може да влезе в нито една от ключалките на вратите. Поставен е върху възлгавницата й. Междувременно странни звуци преследват момичето в къщата.
Някои от почукванията отговарят на въпроси, като оставят странни усещания. Започват да изчезват предмети, избухва пожар и цялата улица се събуждат от тропане, разказва британското издание "Телеграф".
Семейството дори стига до "услугите" на екзорсист – безрезултатно.
Случая заема първите страници на вестници, Шърли участва и в телевизионни предавания.
Полтъргайстът общува с момичето 12 г. – до 1968 г. Това прави случая особен, тъй като повече подобни "срещи" продължават няколко месеца или 1-2 години.
Полтъргайстът, когото семейството на Шърли, нарича Доналд, започва да пише писма до семейството, по-късно и до вестниците, изпраща и коледни картички. Оказва се, че английският език не е родният му.
Днес Шърли е на 80 г., но си спомня срещите си с призрака особено ясно: летящи в къщата предмети, пожари и писмени съобщения.
Една вечер през януари 1956 г. близките на Шърли, които живеят на горния етаж на къщата, се събудили от силен трясък, допълва "Сън".
"Преживях войната и си спомням бомбите. Беше почти същото", споделя по-късно баба й Етел.
Звукът идвал от основите на къщата. Съседите пристигат да проверяват какво се е случило. Семейството обаче не знае какво да отговори, обаждат се в полицията. Докато тече проверката в къщата, шумовете спират и органите на реда пренебрегват разказа на семейството.
Звуците продължават обаче всяка вечер. Като с магия часовник пада от рафт, стол лети във въздуха, чехли се движат из стаята. Купчина кърпи за чай са запалени, а една нощ Шърли е "изхвърлена" от леглото си, завивките й се оказват скъсани.
Баба й Етел смята, че Доналд е Дяволът. Възрастната жена използва светена вода и кръст, за да го прогони, Резултатът обаче е съвсем друг – разпятието полита през стаята, а завесите стават на парчета.
През 1965 г. Шърли среща голямата си любов и се мести със съпруга си Дерек в Западен Съсекс. Раждат им се две деца.
В първите години от съвместния им живот Доналд ги преследва. Разказва на младата жена за живота на родителите й в старата къща, както й детайли от съпружеския й живот.
През 1968 г. Доналд млъква. Последно съобщение, което оставя, е до родителите на Шърли. В него той пише, че си отива с мир и казва "Довиждане".
Той обаче се оказва, че е изиграл толкова голяма роля в семейството, че родителите на Шърли са натъжени от новината, а майка й дори започва да се облича в черно и не спира да плаче.
Мистериозният ключ, открит през 1956 г., също изчезва с Доналд и никой не го е виждат от тогава.
Превод и редакция: Кмета.bg
Шърли в младостта.
Кадри: The Sun
