Отлагането на тазгодишното издание на най-мащабното и престижно събитие в балетния свят – Международния балетен конкурс – Варна, предизвика буря от емоции сред артистичната общност у нас. В официалния си сайт организаторите информират, че отлагането е по „технически причини“. От разпространено преди дни съобщение става ясно, че за изданието, което бе планирано за 15 – 30 юли тази година, не е осигурено достатъчно финансиране. Как се формира бюджетът на конкурса и колко средства са необходими, за да не остане в историята една от емблемите на морската столица, разкрива Димитър Димитров – председател на фондацията „Международен балетен конкурс – Варна“ и син на доц. Емил Димитров – създател и двигател на Варненската балетна Олимпиада.
– Г-н Димитров, колко струва организирането и провеждането на конкурса?
– Бюджетът на едно издание на конкурса е 700 000 лв., като това е един много санитарен бюджет – доста орязан, но който с нашите организационни усилия можем да покрием изискванията за провеждане, утвърдени в последните издания като ниво на организация. В него има много пера, които са смущаващо ниски, например – наградният фонд. Не е тайна, че участниците в конкурса идват не заради скромните парични награди, а заради престижа и тласъка, който призът от Варна дава на тяхната кариера, като им отваря вратите на великите оперни театри. Ако трябва да разгърнем конкурса и да го развиваме в съвременните условия, ще ни трябва бюджет от 800 – 850 хиляди лева.
– Нима не получавате помощ от Министерството на културата и община Варна, която обикновено се сочи като съорганизатор?
– От държавата и от общината идват приблизително 25% от бюджета на конкурса. От тях 70 000 лв. са от Министерството на културата и между 90 и 110 хиляди лв. от фонд „Култура“ на община Варна. Подкрепата и от общината, и от министерството ние сме приемали винаги като нещо сигурно. Винаги сме разчитали на тази подкрепа и никога не сме се съмнявали, че тя ще бъде реализирана за всяко от изданията на конкурса.
Трябва обаче да уточним, че цялата сума от Министерството на културата, която получаваме от 2004 г., е единствено за наградния фонд. Ако някоя от наградите не бъде връчена, както често се случва – голямата награда на конкурса досега е присъждана само веднъж, ние връщаме парите за нея обратно в министерството.
След като взехме решение да отложим тазгодишното издание, ние няма да кандидатстваме пред общинския фонд „Култура“ и пред Министерството на културата.
– Какви са останалите източници на финансиране?
– Около 25% са постъпленията от собствени приходи – продадени билети за концертните вечери и такси за участие в конкурса и в лятната балетна академия. Приблизително 50% от финансирането набираме от спонсори, най-големият сред които бе Експресбанк. Отскоро обаче тя има нови собственици, за които подпомагането на културни събития от този род не е приоритет. През 2016 г. се разделихме и с най-големия меценат на българския балет и член на дарителския съвет на фондацията Сергей Давидов. Още преди изданието от 2018 г. открихме дарителска сметка, но по нея досега са постъпили единствено сумите, които ние внесохме тестово.
– Има ли опасност след 28 издания на първото в света професионално балетно състезание, 3150 аплодирани танцьори на сцената на Летния театър и над 350 лауреати Варна да бъде изтрита от картата на световния балет?
– Реакцията на българската културна общественост в подкрепа на Балетния конкурс е окуражителна и ние се надяваме, че много почитатели на балетното изкуство ще ни подкрепят, за да можем да проведем на ниво отложеното издание през 2021 или 2022 г. Не губим надежда в подкрепата на най-широк кръг от интелигентни българи, които осъзнават, че Варненската балетна Олимпиада е визитната картичка на България на световната карта на танца.
