Античният театър в Пловдив се оказа по-стар, отколкото учените предполагаха. Той е строен през 90-те години на I век сл. Хр., а не през 116-117 години от II век сл. Хр., тоест с 20-30 години по стар. Това става ясно от надпис, открит в стълбище на Античния театър.
Той е разчетен от преподавателя по старогръцки в СУ “Св. Климент Охридски” Николай Шаранков, съобщи Plovdiv24.bg. В надписа се описва величието и значението на древен Филипопол, а също и водещата му роля в провинция Тракия. Той е почетен и отдава значение на делата и фигурата на първия “кмет” на древния Филипопол.
“Текстът се отнася за Тит Флавий Котис, който е бил първожрец на императорския култ в провинция Тракия. Той е наследник на последните тракийски царе. Това е първата информация за него, от която става възможно датирането на Античния театър в по-ранен етап”, обясни Шаранков.
“На човека, който е от своите предци, е първенец в провинцията, трикратен първожрец на провинция “Тракия” и градовете в нея, юридически представител на митрополията и отговорник за строителните работи, който по време на мандата си като първи архонт украси със великолепни сгради родината си“, гласи буквално надписът.
Тит Флавий Котис е бил наследник на тракийски царе. Освен първожрец на цялата провинция заема и ред длъжности в града – съдебен представител, отговорник за строителството, архонт – т.е. кмет. Имемнно по време на архонтския си мандат Котис е украсил града с великолепните сгради, сред които и Античният театър.
“Той всъщност е първият градоначалник на Филипопол, който познаваме”, категоричен бе Шаранков.
Неговите потомци пък заемали ръководни постове в града чак до IV век, което доказва, че тракийските първенци успели да запазят властта си във Филипопол дълго време. Очевидно са били и много богати, тъй като в Античността се е работило с лични средства.
“Голяма част от великолепните строежи той по всяка вероятност е финансирал не от парите на града, които не са били и много, а със свои лични средства. Това е характерно за Античността – всеки, който е богат. е искал да даде от благосъстоянието си за обществена полза и така да повиши репутацията си сред гражданите”, сподели още Николай Шаранков.
“Открихме надписа в късно анично стълбище от началото на IV век, когато християнството е навлизало и тези езически паметници не са били от значение, а са се ползвали за строителен материал”, заяви и археологът Мая Мартинова.
Новата находка видя и кметът на града Иван Тотев. Той бе щастлив да научи кой е бил първият градоначалник на най-стария жив град на Европа.
