Тази вечер посрещаме Новата година. За разлика от коледната, новогодишната трапеза трябва да е богата и да изразява плодородието, споходило стопаните на къщата през отиващата си година. На нея няма постни ястия, а само със свинско месо. В Северозапада народните вярвания я свързват с три неща – прясна погача, баница и варена свинска глава.
Погачата се прави без украшения по лицевата част, украсата и е само от убождания с вилица. Но в нея се слага пара за късмет. Още топла, тя се разчупва на толкова парчета, колкото души има на трапезата. Комуто се падне парата, той ще има късмет през новата година.
Баницата се прави от печени кори, намазани със смес от сирене, яйца и свинска мас. В някои села приготвят и зелник или булгурник, но вече опечена, баницата отново заливали с разтопена мас. Между корите слагали малки клончета с дрянови пъпки, които наричат за късмет за повече агнета, грозде, мед, зеленчуци. Всеки в къщата знаел къде ще е късметът му, т.е. къде ще се роди най-много през годината.
Третото задължително ястие е свинската глава. Сварена е и разкъсана на части, от които се прави пача – ястие от бульон, месо, брашно, чесън и суха чушка. На трапезата трябва да има още сарми с месо и ориз, чесън, мед.
Някога не забравяли да си приготвят и дрянова пръчка за сурвакане, което започвало в първите минути на новата година. В древни времена всички се сурвакали, днес това правят само децата. Вярвали, че дряновото дърво, което дълго време запазва своята жизненост, има магическа сила. Със сурвакането я предавали на хората. Интересно е да се знае, че обичаят е бил характерен за много народи, но днес е останал само у нас и в някои части на Сърбия. Сурвакането трябва да става само с естественото дърво, украсено с пуканки, сухи чушлета, орехи. Днешните украсени с хартиени фигури пръчки нямат нищо ощо с новогодишния символ. Те са само търговски атрибут, на който не трябва да се обръща внимание.
При сурвакането се изказват специални благопожелания – за здраве, късмет, благополучие, плодородие.
