Отец Димо Вълчев е свещеник в храм „Св. Иван Рилски” в Бургас. Свещенослужител е от 4 ноември 2007 г. В навечерието на Великденските пости разговаряме с него, за да разберем какво е нужно да знае човек, който е решил да пости за първи път.
– Отче, на прага сме на Великите пости, какво трябва да знаем за тях ако решим да ги спазваме?
– Хората, които досега не са постили и са решили сега да го направят, първо трябва да си намерят свещеник, с когото да споделят своето намерение. В светата Православна църква се дава приоритет на свободната човешка воля и на правото на избор. Постът не е цел в църквата, той е средство за постигане на цел. А целта е чрез молитвата, постът и изповедта да се достигне до покаяние, Свето причастие и спасението на човешката душа. Постът не е диета, и диетата не е пост.
– Достатъчно ли е през периодът на постите да не ядем животинска храна? Какво друго е нужно?
– Постът като цяло е въздържание, но не е само от животински храни, а и от лоши помисли, погледи и приказки. Защото има една стара българска поговорка: „Език мой, враг мой. Кости нямаш, кости трошиш”.
– Великденските пости са най-дългите в годината. Но допустимо ли е човек да пости по-кратко време и все пак да получи причастие?
– Да, възможно е. Има хора със здравословни проблеми или бременни жени и кърмачки, които не могат да постят толкова дълго време. Те могат да го направят за три дена, седмица, две седмици или за половиния пост. Но пак казвам, трябва да се намери духовен наставник, с когото да се сподели това намерение. Великият пост е най-дългият и най-строгият, но първият пост, установен в църквата, това са сряда и петък.
– След като приключат постите, задължително ли е да се мине през изповед?
– Ако човек иска да вземе Свето причастие, изповедта е задължителна.
– Някои хора освен да постят, решават и да тримирят. Обяснете накратко какво означава това и кога се прави?
– Тримири се първата седмица на Великия пост, след Сирни заговезни, когато вземем прошка от нашите близки и дадем своята прошка. В рамките на два дена и половина не се яде нищо – понеделник и вторник, а в сряда сутринта се ходи на църква за преждеосвещена литургия, като се взема светена вода.
Тримиренето е голям подвиг пред лицето на Бога. Но човек не трябва да се захваща с неща, които не са по силите му. Хубаво е, препоръчително е, но за да тримири човек, той трябва да бъде здрав и да е в състояние, като го започне, да го довърши.
– Вие провеждате срещи с лишените от свобода в Бургаския затвор. По-различна ли е работата с такива хора, отколкото с миряните, които идват в църквата?
– Не мога да кажа, че работата ми с лишените от свобода е по-особена. Различното е, че там режимът на работа е друг. Затворът е огледало на нашето общество. Това, което е навън, е и вътре, зад решетките.
– Има ли лишени от свобода, които пожелават да постят?
– Имало е случаи, когато хора от затвора са изявявали желание да постят и са вземали Свето причастие. Според Конституцията на Република България всеки лишен от свобода има гарантирани правата на вероизповедание. Така както за мюсюлманите в затвора се прави специално меню, и за желаещите да постят православни християни, се приготвя постна храна. За целта човек трябва да отиде при отрядния и да пусне молба, тя се придвижва в администрацията, носи се в кухнята и за определения човек или група от хора се осигурява постно меню.
– Вие ходите в затвора три пъти в седмицата, доверяват ли Ви се лишените от свобода, искат ли да споделя с Вас, склонни ли са да се изповядват?
– Много е относително това. Човешката душа е нещо много дълбоко. Има хора, които се доверяват, но има и такива, които не го правят. Пак стигаме до свободната човешка воля, правото на избор и съвестта. Защото съвестта е гласа Божий у всеки човек. Рано или късно тя проговаря.
– Има ли хора, които са извършили престъпление, излежават присъда и в даден момент се разкайват пред Вас?
– О, да, определени има такива хора. И то искрено да се разкаят за своите деяния.
Снимка: Личен архив
