Повей, повей,
буйни мой ветре
и всяка болка в нас
с обич разпилей.
Това пее в една от най-обичаните си и известни песни прекрасната Паша Христова, родена на днешния 16 юли през 1946. Тя остава завинаги на 25 г., загивайки в самолетна катастрофа на летище София на 21 декември 1971 г.
Година по-рано, през 1970 г., получава голямата награда на фестивала „Златният Орфей” за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза” по музика на Димитър Вълчев). Едва ли има българин, който да не е знае и да не е чувал тази песен. През 2000 г. тя беше избрана и за песен на столетието.
През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец.
Фаталната дата 21 декември 1971 г. слага кра йна кратката, но пълна с успехи и любов на публиката певческа кариера на Паша Христова.
Заедно с оркестър „София“, певците Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът Ил-18 е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата човека на борда загиват 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов и Янка Рупкина.
